Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (711)

* Криптоанализ

Процесът на прехвърляне на шифрирано или кодирано съобщение в ПРАВ ТЕКСТ, без предварително да се знае правилният ключ. Покойният ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на ЦРУ от 1954 до 1974 г., пише: „Целта е да се пробие сигналната сигурност на другите… за да защитиш своите сигнали и да се промъкнеш в системата за сигурност на другите.“

Пробив в системата за комуникации на врага, „да прочетеш пощата му“ е целта на шпиони и разузнавателни служби, откакто свят светува. Много битки са спечелени или са изгубени, защото или едната, или другата страна е успяла да прехване и да разчете съобщенията на противника си.

Терминът „криптоанализ“ е въведен през 1921 г. от американския декодировчик УИЛЯМ ФРИДМАН, за да означи проникването (разчитането) в ШИФРИТЕ и КОДОВЕТЕ. Дотогава процесът на шифриране и дешифриране се е наричал КРИПТОГРАФИЯ.

Необходимостта да бъде разгадано дадено кодирано съобщение възниква още в древността. Книгата на пророк Даниила, пресъздаваща събития от VI в. пр.н.е., разказва за мистериозно писмо на стените на банкетната зала на краля на Вавилон: „MENE, MENE, TEKEL, UPHARSIN“.

„Влязоха прочее всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му. Тогава цар Валтазар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.“ (Даниила 5:8–9.)

Само еврейският пророк Даниила успял да разчете посланието. Той казал на Валтазар: „Ето и значението на това нещо: Претеглен си на къпоните, и си се намерил недостатъчен… Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.“ (Даниила 5:26–28.)

Военната и дипломатическата история на света от това време изобилстват с тайни послания и съобщения, които изискват умения като тези на Даниила.

Англичаните например проявяват огромен интерес към декодирането като средство за защитата на кралството. Всеобхватната разузнавателна дейност на сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ в защита на кралица Елизабет I в края на XVI в. и борбата му за предпазване на короната от заплахите на католиците включват сложна шифровъчна организация. Основна нейна цел са прехващането и разчитането на закодирана кореспонденция от католиците в чужбина за католиците в Англия. Този интерес на англичаните към разкодирането продължава през вековете (Вж. ТЪРЛОУ, ДЖОН; УОЛИС, ДЖОН; УИЛС, ЕДУАРД).

В началото на XX в. използването на радиокомуникациите, както и на всички модерни военни технологии прави криптоанализа труден, а поради необходимостта му — изключително важен.

Първа световна война

Радиото се превръща във важно военно средство за командващите през Първата световна война и довежда до сравнително висок интерес към радиоразузнаването и РАЗУЗНАВАНЕТО В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ. Кодовете и шифрите от това време, дори и използваните за предаване на важна информация са доста елементарни в сравнение със съвременните стандарти. Те се пишат на ръка и обикновено се използват кодови книги. Разгадаването на тези кодове и шифри отнема много време и изисква значително търпение.

До началото на Първата световна война британската армия и Кралският военноморски флот вече създават агенции за декодиране. Флотската СТАЯ 40 несъмнено изиграва голяма роля в криптоанализа по време на войната. Тя успява да разшифрова не само германските флотски кодове, но и кодирани шифрограми на германското външно министерство до посолства, включително т.нар. ТЕЛЕГРАМА ЦИМЕРМАН, която е ключов фактор за влизането на Съединените щати във войната като съюзник на Великобритания и Франция през април 1917 г.

Френското шифровъчно бюро, ръководено от великолепния криптолог капитан ЖОРЖ ПЕНВЕН, успява да проникне в германския ШИФЪР ADFGX, благодарение на което съюзниците спират пролетната германска офанзива във Франция през 1918 г. Има и други военновременни успехи в разкодирането, някои от които са постигнати от германците, като главно разчитането на руски кодове. Съвременният американски криптоанализ започва през 1916 г., когато 26-годишния ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ става ръководител на криптоложкия отдел към армейските свързочни части. Усилията му през Първата световна война са изключително успешни и поставят основите на бъдещи американски военни криптоложки операции. (Новосъздадената криптоложка дейност на ВМС на САЩ прекратява съществуването си скоро след като Ярдли става ръководител на цялата военна криптология.)

Между двете войни

През 1919 г. Ярдли създава Черната стая, която успява да декодира японските дипломатически шифри в навечерието на международната морска конференция през 1921 г. във Вашингтон. Американските представители в преговорите успяват да притиснат японската делегация максимално, така че постигат най-добрите условия за Съединените щати.

Съкращенията в армията след войната се отразяват и на Черната стая на Ярдли и тя преминава на финансова издръжка към Държавния департамент. Усилията на Ярдли продължават до 1929 г., когато новоназначеният държавен секретар Хенри Стимсън слага край на операцията по разкодиране — твърди се, че бил заявил: „Джентълмените не си четат пощата.“

Година по-късно в армията е създадена СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР), оглавена от един от най-успешните криптолози на всички времена Уилям Фридман. По това време чисто военните задачи на СРР са твърде малко и затова новата служба съсредоточава усилията си в декодирането на японския дипломатичен код от серията ПЪРПЪЛ.

Оставката на Ярдли и неуспешният опит на армията да бъде назначен за ръководител на новосъздадената ССР огорчават криптолога. Той разказва за успехите си от времето на Първата световна война в книгата „Американската Черна стая“ („The American Black Chamber“, 1931). Освен че САЩ изпадат в неудобното положение, разкритията в книгата подтикват германците и японците да прибегнат към машинно създадени шифри, за които се смята, че се декодират по-трудно, отколкото създаваните на ръка по книга. И наистина, при подходяща сигурност машинният шифър, поне на теория, не може да бъде разкодиран.

Между двете войни американският военноморски флот създава РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ. Военни кораби активно прехващат и подслушват японските комуникации по време на учения, а по-късно в Китай и на Филипините са инсталирани прехващателни станции. ВМС бележи значителни успехи също в АНАЛИЗА НА РАДИООБМЕНА на японските военни операции и в проникването в някои от второстепенните им кодове. Военноморските декодировчици се подпомагат и от КОНСПИРАТИВНИТЕ ПРОНИКВАНИЯ в японски служби в Съединените щати, за да се преснимат кодовите книги.

Агресивните японски действия в Китай и Индокитай обединяват усилията на американската армия и на ВМС в разчитането на кода от серията Пърпъл. През август 1940 г. декодировчиците бележат успех срещу японците. Фридман ги нарича „магьосници“ и дава на разкодираните текстове КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ МЕДЖИК. Японските военноморски шифри се оказват сложни, въпреки че в началото на декември 1941 г. е постигнат известен успех в декодирането им.

Междувременно съставът на британската Стая 40 се е разпръснал след Първата световна война. Много от специалистите са привлечени в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, създадена през 1919 г. като британска агенция за декодиране. Тази организация има известен успех в разгадаването на италианските шифри, използвани при кризата и конфликтите от 30-те години, особено по време на италианското нашествие в Абисиния (Етиопия) и Гражданската война в Испания.

В края на 30-те години независимо от германското военно разрастване мнозина в британското правителство смятат, че е възможно установяването на приятелски отношения с Адолф Хитлер. Полското правителство е на друго мнение. В началото на 1932 г. БЮРО ШИФРОВ прави значителна крачка в разчитането на шифрите на германските апарати ЕНИГМА. Подпомогнато е от поляк, работил в заводите, където е произведена машината.

През 1939 г. сянката на войната пада над Европа. Полските декодировчици споделят постигнатия успех срещу Енигма с френските и британските си колеги. Така съюзниците започват войната с известени постижения в декодирането на германските шифри. По същото време в безпрецедентна обмяна на КРИПТОМАТЕРИАЛ САЩ предават на британците една от малкото шифровъчни машини, аналози от серията Пърпъл. Започналата тогава размяна между американските и британските декодировчици продължава почти 6 десетилетия след това.

Втора световна война

Бойните действия започват с масирани атаки на германски бомбардировачи и колони от танкове срещу по-малобройната и зле въоръжена полска армия. Бързата германска победа над поляците от септември 1939 г. е последвана от т.нар. Странна война — Англия и Франция обявяват война на Германия, но боеве на суша не се водят. В моретата конфликтът е ожесточен. Германските кораби и подводници изливат гнева си върху британските търговски кораби, чиито товари са жизненоважни за островната държава.

Войната на сушата започва през април 1940 г., когато германските легиони и военновъздушни сили завземат Дания и Норвегия. Месец по-късно те окупират Франция, Белгия и Холандия и успяват да отблъснат британската армия от континентална Европа. Под ръководството на току-що избрания министър-председател Уинстън Чърчил — впрочем свързван с големите надежди в операция УЛТРА по разгадаване на шифрованите съобщения от германската Енигма — Великобритания остава сама срещу агресивна Хитлерова Германия.

Благодарение на успешните операции на Ултра британците постигат някои победи в морето, но те са малко, случват се рядко и не могат да повлияят върху бойните действия. От време на време им се удава да пленят шифрограми от германските кораби, а още по-рядко — от пленени или потопени подводници.

Още в началото на войната германските подводници, поддържани от военни кораби и бомбардировачи с наземно базиране, постепенно печелят битките в Атлантическия океан. А прекъсването на търговското мореплаване в този район на Световния океан за островната държава може да означава само едно — поражение. Британците разбират това много добре, но все още не им се удава да разгадаят главните ключове на шифрите, използвани в радиообмена между морските плавателни съдове. В резултат например съюзниците само през ноември 1942 г. губят 109 търговски кораба с общ тонаж 721 700 (а потопяват само 13 германски подводници).

Най-сетне на 13 декември 1942 г. британците успяват да проникнат в операционния ключ на германските подводници — резултатите не закъсняват. Същия месец загубите на търговски кораби намаляват на 44, а през януари 1943 г. са само 33. Същевременно извадените от строя германски подводници стават все повече. Рекорден брой — 19 германски подводници, са унищожени през февруари, 15 — през март и април, и 41 — през май 1943 г. Германските подводници са изтеглени от основните атлантически трасета.

Германският военноморски историк Юрген Ровер в книгата „Главни сражения с конвоите от март 1943“ („The Critical Convoy Battles of March 1943“, 1977) описва този период така: „Затова е ясно, че пробивът в германската кодова система е съществен фактор в битките за конвоите от април и май [1943], които по-късно се оказват повратна точка във войната с подводниците.“ Няколко са факторите, довели до съюзническата победа над германските подводници: повишеният брой патрулни самолети, извършващи дълги полети, подобрените радари, по-големият брой кораби ескорти, подобрената противоподводникова тактика и — понякога от първостепенно значение — успехът в проникването в шифрите на машините Енигма в подводниците.

Още през 1941 г. вицеадмирал Карл Дьониц — ръководител на подводниковия флот (по-късно командващ германския военноморски флот), отбелязва колко често конвоите успяват да избегнат подводниците му. В дневника му е записано: „Не може да бъде просто съвпадение. Съвпадението няма да проявява предпочитание само към едната страна, и то цели 9 месеца. Достоверното обяснение е, че британците получават сведения от някакъв източник за местата, където устройваме засади, и ни избягват. Затова се натъкват единствено на единични подводници.“

Ето как биографът на Дьониц Питър Падфилд обяснява германската логика, когато разглежда този проблем в „Дьониц: последният фюрер“ („Donitz: The Last Fuhrer“, 1984):

Има 3 теоретични начина англичаните да получават тази информация. От шпиони — а бе направено всичко необходимо, за да се избегне тази възможност. Чрез дешифриране на радиосъобщенията — но специалистите криптолози от Главното командване твърдяха, „че за това и дума не може да става“. Накрая — по пътя на структурния анализ на потока съобщения от корабите и от визуално наблюдение.

И германското военноморско командване, и останалата част от германските военни не могат да повярват, че съюзниците са проникнали в безценната система Енигма.

Безспорно най-успешният криптоаналаз на Оста през Втората световна война е извършен от германската военноморска служба Б-ДИНСТ. Германците успяват да разкрият оперативните кодове на съюзническите конвои, което им позволява да насочат подводниците си към местата за преход на търговските кораби. След като англичаните и американците разчитат шифрите на германските подводници, конвоите се насочват по нови трасета, а играта на котка и мишка в разкодирането продължава дни наред.

На сушата германската армия успява да пробие в съветските тактически комуникации. На Източния фронт те получават 70% от най-сигурната си тактическа информация от прехванати съветски тактически радиосъобщения. (По ирония на съдбата най-добрите сведения на британците за съветските войски и операции са от прехванати от Ултра съобщения за състоянието на Източния фронт, изпратени от германските военновъздушни сили. Сравнително малка част от тази германска разузнавателна информация британците предоставят на руснаците.)

Съюзническите успехи с японските шифри също допринасят за победата им във войната. Японският посланик в БЕРЛИН генерал ХИРОШИ ОШИМА поддържа близки и приятелски отношения с нацистките лидери, включително с Адолф Хитлер. Ошима редовно изпраща в Токио доклади за разговорите си с Хитлер и с други известни хора от райха, а също и технически данни за германските военни планове, оръжия и отбрана.

Войната в Тихия океан

Бойните действия в Тихия океан се разгарят след масираната въздушна атака на японците над ПЪРЛ ХАРБЪР през декември 1941 г. По това време рязко се активизира работата на дешифровъчните подразделения на ВМС на САЩ, които успяват частично да проникнат в японските военноморски ШИФРИ ОТ СЕРИЯТА JN, и резултатите не закъсняват. На 27 януари 1942 г. американската подводница Гаджън се отправя в определения от криптолозите район, открива и потопява японската подводница I–73, която се е намирала на повърхността. Това е първият японски военен плавателен съд, който става жертва на американска подводница.

Военноморските декодировчици в Пърл Харбър (станция ХИПО) успяват да предупредят адмирал Честър Нимиц — американския командващ в Тихия океан, че японците ще нападнат Порт Морсби, Нова Гвинея, по пътя си към Австралия. Американски самолетоносачи спират японските сили в началото на май 1942 г. Това е първата победа над японците.

След това декодировчиците съобщават на Нимиц, че японците ще предприемат сериозна атака срещу атола МИДУЕЙ, за да въвлекат американския флот в решаваща битка. След предупреждението Нимиц разполага малкото си военни кораби така, че да нанесат изненадващ удар на японците. В Мидуейската битка в началото на юни 1942 г. японците губят 4 самолетоносача с всички самолети и повечето от пилотите, а американците — 1 самолетоносач. Мидуей е повратна точка във войната в Тихия океан.

След Мидуей американските части предприемат офанзива в Тихия океан. На сутринта на 17 април 1943 г. една американска прехващателна станция в Дъч Харбър на Алеутските острови прехваща съобщение от бойния кораб Ямато — флагманския кораб на японския военноморски флот. Станцията засича името на флагманския кораб, въпреки че съобщението е кодирано, и веднага го препраща във Вашингтон. Там декодировчиците успяват да го дешифрират и узнават, че командващият японските военноморски сили адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО извършва инспекция на бази в югозападната част на Тихия океан. Съобщават се и подробности на програмата му.

Нимиц и помощникът му вицеадмирал Уилям Холси нареждат въздушно наблюдение на Ямамото по време на инспекцията му. На 18 април 1943 г. самолетът на Ямамото е свален, а самият адмирал загива.

Ултра — Меджик сериозно подпомагат операциите на американския военноморски флот и през останалата част от войната. Благодарение на разчетените съобщения ескортиращият американски боен кораб Ингланд потопява 6 японски подводници за 12 дни, като по този начин се превръща в най-успешния противоподводников кораб през войната.

ВМС предоставя и декодирани съобщения от японските военноморски комуникации на командващия американските сили в югозападната част на Тихия океан генерал Дъглас Макартър. Японските кораби и самолети участват в операциите на японската армия и затова сведенията са особено ценни за Макартър. Основните кодове на японската армия обаче са разшифровани едва през 1944 г.

Японците постигат незначителен успех срещу шифрите на съюзниците главно поради ограничения им интерес към разузнавателната дейност, а също и поради липсата на сътрудничество между (несъществените) действия за разкодиране, полагани от армията и флота. И наистина, американската СИГАБА, изглежда, е единствената шифрова машина, в чийто шифър противникът не е успял да проникне. (Японците успяват да разчетат китайските кодове сравнително лесно.)

Студената война

От началото на Втората световна война американците и британците редовно прехващат съветски съобщения, предназначени за техните дипломати и АГЕНТИ в чужбина. Но те практически не са дешифрирани, тъй като руснаците използват ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА. Този метод е вероятно най-сигурният начин за опазване тайната на съобщенията.

По време на войната руснаците обаче бележат успехи както срещу враговете си, така и срещу съюзниците си. Но отчасти поради масовите чистки на Сталин през 30-те години съветските усилия в декодирането са сравнително примитивни, когато през юни 1941 г. германците предприемат операция БАРБАРОСА срещу Съветския съюз. Към края на годината няколко машини Енигма са заловени от германците, очевидно с подходящите ключове. Освен това руснаците имат достъп и до британските постижения в разкодирането. ДЖОН КЕЪРНКРОС — съветски агент, е назначен в ПАРК БЛЕЧЛИ — военновременния дом на британската Правителствена школа за кодове и шифри от 1942–1943 г.

Освен това агенти в британското правителство, предимно членовете на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, снабдяват руснаците със строго секретни правителствени документи, включително съобщения. Те помагат също на руснаците да проникнат в британо-американските комуникации през 50-те години. Съветските декодировчици са подпомогнати и от непрекъснатите комуникации между президента Рузвелт и Сталин, които се изпращат по американските военноморски честоти, шифровани, но самите съобщения са дълги, а американските военноморски офицери, които се занимават с президентските съобщения в Москва, са получили нареждане да не променят нито една дума. По този начин руснаците получават отлична СЛАМКА за американските военни комуникации. Основният британски шпионин, който дава на руснаците достъп до шифри, е ДЖЕФРИ ПРАЙМ от Правителствената школа за кодове и шифри. В Съединените щати предателите са не един и двама. УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ, криптоаналитици от АГЕНЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (АНС), които бягат в Москва; сержант ДЖАК ДЪНЛЪП — шофьор на директора на АНС, който има достъп до секретни документи и ги продава на руснаците; мичман ДЖОУЗЕФ ХЕЛМИК-МЛАДШИ и сержант РОБЪРТ ЛИПКА, назначени в АНС, които също предават шифровъчни материали; един или повече американски военноморски офицери от американското посолство в Москва, които може би са предали на руснаците достъпа до СТРОГО СЕКРЕТНИ комуникации; ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ, специалисти по военноморските комуникации, които продават на руснаците ключовете за шифровите машини, нанасяйки най-голяма вреда на американската сигурност в комуникациите. През януари 1968 г. севернокорейците залавят американския шпионски кораб Пуебло, на който се намират голям брой шифрови машини, макар и някои повредени, а също и ръководствата за употреба и копия от секретни материали. Северновиетнамците са заловили голям брой американски шифрови машини. Някои източници твърдят, че са 32 — всичките пленени по време на Виетнамската война, повечето взети от южновиетнамски войски през 1975 г., когато войната свършва. Всичките са предадени на Съветския съюз.

Американските власти смятат, че шифрите им все още са сигурни, тъй като важните ключове се променят всеки ден и се разпращат по предназначение изключително внимателно. Но Уокър и Уитуърт са предали на руснаците ключовете. Когато през май 1985 г. е разкрит шпионският кръг Уокър — Уитуърт, се появяват различни мнения за пораженията, нанесени от радиооператорите на отбраната. За много американски военноморски офицери последствията са страшни. Месец след ареста на Уокър — Уитуърт и след оценка на важността на предателството им адмирал Джеймс Уоткинс — директор на военноморските операции, заявява, че флотът има проблем, „който може да бъде оставен да лежи в праха… Вярваме, че сме прехвърлили страшното в този проблем… Вярваме, че сме го заобиколили.“

Когато на пресконференция в Пентагона питат Уоткинс за уязвимостта на американските подводници след тези случаи на шпионаж, той е още по-самоуверен и заявява, че не съществуват доказателства, че руснаците са проникнали в кодовата система, което да им позволява да засичат американски подводни съдове, „и следователно сме убедени, че нашите ПСР [подводници със стратегически ракети] 100% са в безопасност“.

Но други за разлика от Уоткинс проявяват загриженост. Контраадмирал Джон Бътс — директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ по това време, определя на оперативка вредата, нанесена от Уокър — Уитуърт „по скалата от 1 до 10 — 12!“ Повече от година след като шпионският кръг е неутрализиран, новият ръководител на военноморските операции адмирал Карлайл Трост заявява, че кодовият материал е предоставил на руснаците предимство пред Съединените щати при една евентуална морска война. Директорът на военноморското разузнаване контраадмирал УИЛЯМ СТУДЕМАН казва: „Сигурно никога няма да разберем цялата истина, в каква степен е пострадала нашата отбранителна способност от тази предателска и позорна дейност на Джери Уитуърт.“

„Ако бе избухнал конфликт между двете суперсили — казва Трост, — … руснаците щяха да използват информацията така, че да наклонят везните в своя полза.“

Обобщавайки съветските усилия при декодирането, историкът ДЕЙВИД КАН намеква, че те са постигнали значителен успех: „… знаем, че има три неща, които често се свързват с успех в декодирането: умение в шаха, умение в музиката и умение в математиката.“ В исторически план руснаците са блестящи и в трите сфери.

По-трудно е да се установят американските постижения в разшифроването на съветските комуникации. През Втората световна война САЩ прехващат и записват съветските комуникации с дипломати и агенти в Съединените щати. След войната — през 1947 г., американския криптолог Мередит Гарднър разчита някои от съобщенията поради допусната съветска грешка в разпространението на шифроблокчетата по време на войната (вж. ВЕНОНА). Този пробив, споделен с британците, дава възможност някои от съобщенията да бъдат прочетени, което разкрива степента на съветските шпионски действия в Съединените щати.

Британците поставят и микрофони (БРЪМБАРИ) в съветското посолство в Лондон, с помощта на които се разкриват някои шифри, използвани в разузнаването, но подслушването скоро е разкрито. Несъмнено някои от множеството съветски РАЗУЗНАВАЧИ и офицери, шпионирали в полза на Запада, или избягали предатели, донасят криптоматериал. Тези материали заедно с огромните възможности на компютрите и усилията на криптолозите в АНС и Правителствената школа за кодове и шифри са допринесли за проникване в съветските комуникации.