Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Дискавърър
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на първия в света СПЪТНИК, използван за фотографско разузнаване. Докато се разработва шпионският спътник КОРОНА, на 3 декември 1958 г. американското правителство обявява съществуването на Дискавърър като апарат в процес на изпитания, който ще бъде извеждан в орбита за медико-биологични изследвания и изследване на космическото пространство. За тази цел Дискавърър ще извежда в орбита различни биологични образци, включително живи същества, които след провеждането на нужните опити ще бъдат връщани на Земята.
Дискавърър I е изстрелян на 28 февруари 1959 г. (Използвана е ракета-носител Тор-Аджена, планирана да се използва в програмата Корона.) След първия опит следват няколко експериментални изстрелвания на апарата, които са призвани да „прокарат път“ на шпионския спътник Корона.
Първият опит за изстрелване на истински шпионски спътник с фотокамера е осъществен на 25 юни 1959 г. — Дискавърър IV, завършил неуспешно.
Дискавърър III е изстрелян на 3 юни 1959 г. след няколко неуспешни опита. Това е единственият Дискавърър, на който има животни — 4 черни мишки. (Съветите изстрелват Спутник 2 с куче на борда на 3 ноември 1957 г.)
Прикритието на Дискавърър е използвано с помощта на спътника Корона, изстрелян на 27 февруари 1962 г. като обозначението на мисията е Дискавърър XXXVIII. Програмата Корона продължава до 1972 г., когато на нейно място идва по-ефективен шпионски спътник.
Съветското правителство успява да разбере истинската същност на спътника Дискавърър скоро след изстрелването на първата версия, снабдена с фотокамера. До края на 1960 г. няколко съветски списания разкриват, че спътниците Дискавърър са шпионски платформи, въпреки че не е ясно дали тези обвинения са направени въз основа на данни за някои от истинските им мисии. Но като се имат предвид съветските постижения в спътниковата технология, предадените от американци на Съветския съюз секретни сведения за космическите постижения и спекулациите в американския печат, просто е било неизбежно руснаците да не се доберат до истинската цел на Дискавърър.