Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (361)

Грей, Патрик (1916)

Изпълнявал длъжността директор на ФБР и принуден да се оттегли поради участието си в скандала УОТЪРГЕЙТ. Президентът Никсън го назначава за изпълняващ длъжността на 3 май 1972 г. — в деня след смъртта на ЕДГАР ХУВЪР, който е бил директор в продължение на 48 години. На 17 юни петима мъже са арестувани, тъй като са проникнали в щабквартирата на Националния комитет на Демократическата партия в хотелския комплекс Уотъргейт във Вашингтон. Последвалият скандал и опитът на Белия дом нещата да се потулят скоро въвличат и Грей. Нахлулите с взлом имат връзки с ЦРУ. Никсън използва това и притиска РИЧАРД ХЕЛМС, ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, да използва влиянието си и да спре разследването на ФБР, за да не се стигне до обществен скандал. Хелмс изпраща заместника си — генерал-лейтенант Върнън Уолтърс, при Грей. По-късно Уолтърс твърди, че Хелмс е казал: „Трябва да напомните на господин Грей за споразумението между ФБР и ЦРУ, че ако те се натъкнат на нещо или се случи така, че се налага да извадят на показ наученото, трябва преди това да се информират.“

Грей се налага във ФБР, но служителите усещат опита за прикриване и започват да се оплакват. Тогава Грей вика Уолтърс, за да направи писмена заявка от името на ЦРУ, в която моли ФБР да задържи нещата. Подобна молба не е написана и разследването от страна на ФБР продължава. Но Грей вече не се забърква. Докато все още очаква несъмнено ожесточената сенатска проверка, на 27 април 1973 г. Грей подава оставка. По-късно срещу Грей са повдигнати обвинения за неоторизирано незаконно проникване (КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ), но през декември 1980 г. са оттеглени.