Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1805)

Шелепин, Александър (1918)

Председател на КГБ от декември 1958 до ноември 1961 г. Шелепин завършва Московския институт по история, литература и философия. През войната командва партизански формирования. През 1943 г. е един от ръководителите на съветския комсомол, а от 1952 до 1958 г. е първи секретар на ЦК на тази организация. През 1954 г. придружава Никита Хрушчов по време на визитата му в Китай.

След това Шелепин е назначен за председател на КГБ (той е вторият председател на това специално ведомство след смъртта на Сталин). Хрушчов го назначава, тъй като е недоволен от работата на неговия предшественик ИВАН СЕРОВ, при когото няколко сътрудници на КГБ са избягали на Запад. Шелепин се опитва да възстанови пострадалия авторитет на органите на Държавна сигурност след края на Сталиновата епоха. Той уволнява или понижава в длъжност много високопоставени сътрудници на КГБ и ги заменя с млади партийни и особено с комсомолски кадри.

През ноември 1961 г. преминава на работа в Секретариата на ЦК на КПСС, откъдето според някои сведения все още контролира дейността на специалните служби. Председател на КГБ е неговото протеже ВЛАДИМИР СЕМИЧАСТНИ. През 1962 г. Шелепин вече е първи заместник министър-председател. Той е един от основните участници в преврата срещу Хрушчов от октомври 1962 г. — сигурно е повлиял на КГБ да окаже подкрепа на заговорниците.

Шелепин вероятно е очаквал да стане първи секретар и де факто глава на правителството след свалянето на Хрушчов. Александър Солженицин предполага, че той е бил изборът на оцелелите сталинисти в правителството, които задават въпроса, какъв „беше смисълът да сваляме Хрушчов, ако не да върнем сталинизма?“.

Наградата за Шелепин е избирането му за член на политбюро. Но той все още храни амбицията да стане „пръв сред равни“. Колегите му в политбюро го наблюдават внимателно и се стремят да обуздаят амбицията му. Той остава сред тях до 1975 г., когато изненадващо е отстранен от властта.