Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1395)

Соърс, Уилям (1892–1973)

Първият ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, назначен на 23 януари 1946 г. — деня, след като президентът Труман подписва президентски указ за създаването на ГРУПА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Соърс остава на тази длъжност само до юни 1946 г.

Соърс е завършил университета в Маями, Охайо, през 1914 г. Има успешна кариера в областта на бизнеса, застрахователното дело и инвестициите. През април 1929 г. получава звание капитан III ранг от запаса на ВМС на САЩ и до 1940 г. е формално записан в подразделение на военноморското разузнаване. След това е призован на активна служба и изпратен в районния разузнавателен отдел в Грейт Лейкс, Илинойс. По-късно Соърс служи в щабовете на военноморските райони в Чарлстън, Южна Каролина, и в Сан Хуан, Пуерто Рико.

През юли 1944 г. Соърс е на разположение в Управлението на военноморските операции във Вашингтон като помощник, след това и като заместник на началник-щаба на военноморското разузнаване по планирането. През 1945 г. той получава звание контраадмирал. По това време Соърс изпълнява задълженията на представител на военноморското министерство в правителствената комисия, разглеждаща след войната въпроса за създаване на централизирана разузнавателна организация в САЩ.

Труман проявява огромен интерес по този въпрос и лично се запознава с всички постъпващи предложения. „Бях склонен да се спра на план, разработен от армията и военноморския флот с помощта на адмирал Соърс, и бях готов да го приложа“, пише той в мемоарите си „Години на изпитания и надежда: 1946–1952“ („Years of Trial and Hope: 1946–1952“, 1956).

Въпреки че Соърс предпочита да се завърне към бизнескариерата си, Труман го убеждава да не го прави и разказва: „Уверих го, че щом армията, военноморският флот и Държавният департамент се спрат на кандидат, който е приемлив за мен, веднага ще го освободя.“ Групата на Централното разузнаване, предшественичка на ЦРУ, е създадена на 22 януари 1946 г. Соърс е назначен официално на следващия ден, а на 24-ти Труман кани Соърс в Белия дом, за да му предаде „отличителните знаци на длъжността“ — черно наметало и дървена кама. (Вж. ПЛАЩ И КИНЖАЛ.)

Соърс заедно с президента и своя началник-щаб адмирал Уилям Лий взима най-активно участие в създаването на Групата на Централното разузнаване и истински преживява и радостите, и трудностите.

След 5 месеца като директор Соърс за кратко се връща към цивилния живот. Въпреки това по настояване на новосъздадената Комисия за атомна енергия той провежда подробно проучване на разузнавателните изисквания на комисията. През септември 1947 г. президентът Труман назначава Соърс за първи изпълнителен секретар на новия СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, пост, който заема до януари 1950 г. Когато напуска съвета, Соърс става специален консултант на президента по въпросите на националната сигурност. Оттегля се на 1 януари 1953 г.

Въпреки това Соърс си остава един от най-авторитетните специалисти по национална сигурност. По време на известния „лов на вещици“ той предупреждава, че Законът за контрол на подривните елементи и антикомунистическата вълна, която залива страната, предвещават „зараждаща се опасност“. Соърс подчертава, че невъздържаният и безогледен антикомунизъм ще нанесе толкова вреда на американските права и свободи, колкото и самата комунистическа идеология.