Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (173)

Бертран, Гюстав

Виден френски криптолог от времето на Втората световна война с голям принос в разчитане ШИФЪРА на германската шифровъчна машина ЕНИГМА.

През 1914 г. постъпва в армията като редник. На следващата година е ранен. След войната е назначен в отдела за шифрови операции към френската армия. През 1926 г. като капитан в подразделението на френската армия за радиоразузнаване открива, че германците са въвели електрическата шифровъчна машина Енигма, и започва упорита работа по разчитане на нейните шифри. През 1930 г. е назначен за ръководител на научно-техническия екип на френското разузнаване — СР (СЛУЖБА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ — Service de Renseignements). На следващата година осъществява сътрудничество с ХАНС-ТИЛО ШМИТ — френски АГЕНТ с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Аше, който работи в шифровъчното бюро на германското военно разузнаване. От есента на 1931 до юни 1939 г. той се среща 19 пъти с Аше в различни европейски страни, където агентът му предоставя ценни документи и наръчници за Енигма.

На 7 декември 1931 г. Бертран посещава Варшава и се запознава с работата на БЮРО ШИФРОВ — полската служба по криптоанализ. Той носи със себе си документите, предоставени му от Аше, с помощта на които в БЮРО ШИФРОВ разгадават Енигма и разчитат германските военни съобщения. През 1932 г. Бертран предава на поляците още документи от Аше, а към края на годината успяват да разшифроват първото цялостно съобщение на германците.

През 1931 г. Бертран подава документация и на английската ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ. По онова време английските дешифровчици не са особено склонни да работят с Бертран. През 1936 г. обаче го търсят те самите и установяват контакт с него. Така между двете агенции започва обещаващ обмен на информация. (По това време англичаните все още не могат да разшифроват кодовете на Енигма.)

Френско-полското сътрудничество продължава, но към средата на декември 1938 г. полските криптолози изпитват остра нужда от помощ поради огромните разходи, свързани със създаването на електрически механични машини, необходими за пробив в шифрите на Енигма. На 9 и 10 януари 1939 г. Бертран организира среща на най-видните криптоаналитици от Франция, Полша и Великобритания в Париж. Тази практическа конференция поставя основите на следващите големи успехи на англичаните (Великобритания е единствената страна, в която не влизат германски войски) в областта на дешифрирането на Енигма. Бертран участва и във втората конференция през юли 1939 г. в Полша. Поляците се съгласяват да дадат на англичаните и французите една от монтираните у тях машини Енигма.

След падането на Полша през септември 1939 г. оцелелите полски криптолози бягат във Франция, където Бертран ги приема в своето шифровъчно бюро на Грец-Арменвийе, североизточно от Париж. Базата е с кодово наименование БРУНО. Когато през май 1940 г. германците премазват Северна Франция, Бертран прехвърля със самолет по-голямата част от криптолозите си в Северна Африка — първо в Оран, а по-късно в Алжир, където остават няколко месеца. След това ги прехвърля с кораб и се настаняват близо до градчето Ним, където създават базата КАДИКС. Тя работи до октомври 1942 г. Месец по-късно германските войски окупират територията на „Виши“ и криптолозите отново са принудени да бягат. Бертран е заловен от АБВЕРА — германското военно разузнаване. Вероятно благодарение на помощта на немци той успява да избяга през 1944 г. и заминава за Великобритания.

След войната Бертран остава във френското разузнаване и се издига до чин генерал. Работата си по декодиране на Енигма той описва в „Енигма, или най-голямата енигма на войната 1939–1945“ („Enigma ou la plus Grande Enigme de la Guerre 1939–1945“, 1973). Книгата предизвиква доста спорове и води до противоречиви оценки в разузнавателните кръгове, въпреки че общественият интерес към нея е учудващо слаб.