Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (306)

Волф, Маркус (1923)

Ръководител на разузнаването в Източна Германия.

Роденият в Германия Волф е син на евреин, който е лекар, сценарист и комунист. Семейството се премества в Швейцария, когато Адолф Хитлер идва на власт през 30-те години. Младият Волф е изпратен да живее във Франция, а през 1934 г. — в Москва, където учи в училище за деца на политически емигранти.

След Втората световна война се завръща в Германия и помага за установяване на комунистическия режим в окупираната от съветските войски зона. ГДР е образувана през 1949 г. Отначало Волф работи като радиокоментатор, а след това — в източногерманското посолство в Москва като първи секретар.

През 1958 г. става ръководител на Главното разузнавателно управление — външното разузнаване на Щази. Основните си усилия насочва за внедряване на шпиони в държавните структури на Западна Германия, в частност в канцеларията на Вили Брант. Тук са и големите му успехи. Най-голямото му постижение е внедряването на ГЮНТЕР ГИЙОМ в най-близкото обкръжение на канцлера. Гийом е разкрит като източногермански ВНЕДРЕН АГЕНТ през 1974 г. и Брант е принуден да подаде оставка.

През 1987 г. Волф се оттегля от Щази по свое желание, тъй като здравето му е влошено. Когато двете Германии се обединяват през 1990 г., той е сред неколцината източногермански разузнавачи, които са съдени за деянията им. През 1993 г. е признат за виновен и осъден на 6 години затвор. Но Върховният апелационен съд на обединена Германия взема решение на 23 май 1995 г., че бивши служители на Щази не могат да бъдат съдени за извършване на шпионски действия срещу Запада по време на Студената война. С 5 срещу 3 гласа Волф получава амнистия, а така също и други източногермански разузнавачи, които са работили срещу Запада. За Волф е насрочен нов процес, за да се определи дали той самият е преминавал на Запад, или се е ограничавал до изпращането на шпиони, които да извършват разузнавателна дейност там.