Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1627)

Фелипес, Томас

Английски специалист по КОДОВЕ и ШИФРИ от екипа на сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ, който от своя страна отговаря за провеждането на операции на вътрешното и външното разузнаване по времето на кралица Елизабет I.

Фелипес е първият крупен криптолог на Англия. Според дошлите до нас данни през 1538 г. той е в Париж, където поддържа връзки с агенти на Уолсингам и разчита тайните шифри, образци от които са му били изпращани. Неговият принос в разузнаването се състои в това, че създава свои шифри, приети от английските тайни служби, и разкрива вражески шифри, включително използваните от привържениците на Мария Стюарт — кралица на Шотландия. Той е изключително умел в разчитането на шифри, написани на френски, италиански, латински, до известна степен — на испански, и, разбира се, на английски.

Единственото описание за външния вид на Фелипес е от Мария Стюарт. Тя го описва като рус мъж с брада, „нисък на ръст, слаб, с изпито лице и белези от шарка, късоглед, около 30-годишен“.

По тъжна ирония на съдбата може би именно майсторството на Фелипес довежда до гибелта на Мария Стюарт. Уолсингам с помощта на шпионите си и прехващането на пощата на Мария Стюарт успява да научи за заговора за убийство на кралица Елизабет. Но Уолсингам няма имената на шестимата млади мъже, които трябва да убият кралицата. Писмо, изпратено на 17 юли 1586 г. от Мария Стюарт до един от бившите й пажове — АНТЪНИ БАБИНГТЪН, е прехванато от Уолсингам. В писмото е открито закодирано съобщение. Очевидно Уолсингам кара Фелипес да добави постскриптум, преди да запечата писмото отново и да го изпрати на Бабингтън. Постскриптумът, написан със същия шифър, изисква „имената и качествата на шестимата господа, които трябва да доведат замисъла докрай“.

Уолсингам обаче решава да арестува Бабингтън, преди да успее да отговори. Бабингтън и шестимата млади мъже избягват, но са заловени и осъдени на смърт след месец.

Писмата, които Фелипес е дешифрирал, са използвани, за да уличат Мария Стюарт в държавна измяна. На 8 февруари 1587 г. тя е обезглавена. Американският историк ДЕЙВИД КАН пише в „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1968):

Почти няма съмнение, че Мария Стюарт е щяла да умре преди отреденото й време, след като политиката навремето е била такава. Но също така няма ни най-малко съмнение, че именно криптолозите са ускорили предизвиканата й смърт.