Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1699)

Хвърчила

Многократно са били полагани усилия за използване на въздушни хвърчила за военно РАЗУЗНАВАНЕ. В края на XIX в. американската армия прави експеримент за издигане на наблюдатели с хвърчила, а също така и с хвърчила, оборудвани с фотокамери. Въпреки че експериментите се оказват успешни, те показват и че хвърчилата са напълно зависими от посоката на ветровете. И затова сериозният интерес към тях скоро угасва.

През Втората световна война идеята за хвърчилата като разузнавателно средство отново се възражда в Германия. Тогава фирмата Фоке-Ахгелис разработва „автоматичното хвърчило“ Fa 330, което се взема на буксир от изплавала на повърхността подводница.

Fa 330 има металнотръбна конструкция с типична опашка на хвърчило. Апаратът лесно се монтира и се демонтира и не заема много място на подводницата. Работното разстояние за издигането му във въздуха е между 56 и 166 м. Телефонна линия свързва наблюдателя с подводницата. Хвърчилото се издига до височина 100 м.

От приблизително 200-те хвърчила Fa 330 са били пускани и управлявани от германски подводници няколко. Пилотите им — обикновено срочнослужещи — са преминавали подготовка в аеродинамичен тунел в Шале Мьодон в окупирана Франция. Някои от хвърчилата са имали колелца и опашни ски и са били издигани във въздуха от леки самолети.

Fa 330 Bachstelze (Wagtail)