Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1767)

Червен оркестър

Германското название на антинацистката група Съпротива, а също и разузнавателна организация, действаща през годините на Втората световна война в Германия и ръководена от съветските специални служби.

Организацията е главният източник на информация за съветското разузнаване от окупираната от германците Европа. Състои се от няколко независими групи, създадени от ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Членовете работят или са проникнали в ключови политически или военни служби, включително в германското Министерство на авиацията и икономиката, Главното командване на въоръжените сили, АБВЕРА — агенцията на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Един от членовете на групата е офицер, който служи в Генералния щаб на германските военновъздушни сили, а друг работи в шифров отдел на началник-щаба на армията.

Подобно на повечето шпионски организации през войната Червеният оркестър повече създава легенди, отколкото доставя достоверни разузнавателни сведения. Легендите са затвърдени и от следвоенната съветска пропаганда, която издига Червения оркестър до олимпийски висини. Няма съмнение, че членове на мрежата са осигурявали ценни разузнавателни сведения за германската авиационна мощ и движението на армията на Източния фронт. Но военните сводки не поддържат твърденията, че мрежата е осигурила на Червената армия разузнавателна информация, която е струвала на германската армия 200 000 убити.

Историята на Червения оркестър е дълбоко трагична. Много от членовете са млади идеалисти — германци, които ненавиждат Адолф Хитлер. Фактът, че са германци, които са предали родината, събужда невероятна жажда за мъст при залавянето им. Те са били измъчвани и жестоко убивани — много от тях са обезглавени. Отношението на съотечествениците им към тях е различно. Много западногерманци ги презират за предателство на интересите на Германия, а комунистическите власти в ГДР едва ли не ги канонизират за помощта им към Съветския съюз.

Сред членовете е и американката Милдрид Фиш, родена в Милуоки, Уисконсин. В Уисконсинския университет тя се запознава с германски икономист Арвид Харнак. Оженват се и през 1929 г. тя заминава с него в Германия. Харнак е назначен за главен съветник в Министерството на икономиката и през 1937 г. става член на нацистката партия. По това време той вече е „скрит“ комунист и е възможно да е бил в контакт със съветското разузнаване.

Когато Хитлер идва на власт, Арвид и Милдрид Харнак съставят ядрото на групата Съпротива срещу нацисткия режим, която по-късно става основа на Червения оркестър. Те помагат на евреи да бягат от Германия и предават на руснаците и американците съответно от руското и американското посолство в Берлин икономическа разузнавателна информация. През септември 1939 г., в самото начало на Втората световна война, техните другари организират саботажи в германски фабрики и издават нелегален вестник.

Шпионажът се извършва от групи на организацията в Германия и окупираните Белгия, Франция и Холандия. Някои изследователи смесват Червения оркестър и ШПИОНСКИЯ КРЪГ ЛУСИ — съветска мрежа, която функционира в Швейцария и има групи в Испания и Югославия. Но, така или иначе, ядрото на Червения оркестър е в Германия, където до войната съветското разузнаване активно вербува агенти сред немските комунисти. Ръководители на довоенните шпиони са Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, които използват обучени от руснаците радисти.

Връзка с Трепер и Гуревич поддържа Урсула Кучински (вж. СОНЯ), която по-късно помага на КЛАУС ФУКС и Александър Радо — основни членове на шпионския кръг Луси. Гуревич е офицер от ГРУ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кент. Той ръководи белгийската група в Брюксел. Трепер с кодовото наименование Ото е съветски РЕЗИДЕНТ за Европа. Според някои сведения той е назначен през 1937 г. на мястото на избягалия на Запад ВАЛТЕР КРИВИЦКИ.

На всички шпионски групи в Абвера дават общото наименование Червен оркестър. (Съществуват още Арденски оркестър и Морски оркестър.) Използването на музикалната метафора продължава и лидерът на мрежата е наречен Диригент, шпионският късовълнов предавател е ПИАНО, а радиооператорът — ПИАНИСТ. „Червен“ определя симпатиите на оркестъра, тъй като първият предавател, открит от Абвера, изпраща съобщения за Съветския съюз, а не за Великобритания. (Съветското разузнаване използва пиано и пианист в същия смисъл.) На 26 юни 1941 г., 4 дни след германското нападение над Съветския съюз, пеленгатор, задействан от Абвера в Берлин, открива таен радиопредавател, който е в контакт с Москва — вероятно действащ от Белгия. Трима от членовете на кръга са арестувани, но Трепер е освободен, тъй като германците приемат че е бизнесмен от Франция. Трепер (Големият шеф, както го наричат в Абвера) успява да предупреди някои от другите групи.

През юли 1942 г. следват нови арести. В Хамбург са набелязани 85 заподозрени, а в Берлин — 118. От първата вълна арестувани АГЕНТИ двама се самоубиват в ареста, 8 са обесени, а 41 — обезглавени. Сред обезглавените е и Милдрид Фиш Харнак. Последните й думи, записани от затворническия свещеник, били: „А аз обичах Германия толкова много.“ (През 1964 г. източногерманското правителство издава възпоменателни ПОЩЕНСКИ МАРКИ, с които оказва чест на нея и на други за работата им.)

От август до октомври 1942 г. германците започват „радиоигра“ с помощта на няколко заловени агенти, които не издържат на мъченията и дават съгласието си да им сътрудничат. За тази цел в ГЕСТАПО е сформирано специалното подразделение Зондеркомандо Червен оркестър (Sonderkommando Rote Kapelle).

В следвоенното изследване на ЦРУ за Червения оркестър се казва, че информацията им е щяла да бъде по-добре използвана от руснаците, ако не е било недоверието на Йосиф Сталин към всичко германско. Твърди се, че Червеният оркестър например е предупредил Съветския съюз за планираното германско нападение през юни 1941 г., но Сталин не обръща внимание на информацията.

Проучването на ЦРУ проследява дейността на Червения оркестър в Европа чак от 1930 г. По време на войната мрежата се разпростира извън Германия — в Белгия, Холандия, Франция, Швейцария и Италия. „Открити са следи, — се казва в проучването на ЦРУ, — … в Англия, Скандинавия, Източна Европа, Съединените щати и на други места.“

Трепер е заловен и ПРЕВЕРБУВАН. Той се връща в нелегалната Съпротива и се опитва да продължи изпращането на информация за Москва. Той остава жив.

През 1969 г. членовете на Червения оркестър посмъртно са удостоени със съветския орден Червено знаме.