Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (813)

Магнум

Третият важен американски СПЪТНИК за РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (КОМРАЗ) и ТЕЛЕМЕТРИЧНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ТЕЛРАЗ). Първият спътник Магнум — наследник на ШАЛЕ — е пуснат в орбита на 24 януари 1985 г. за прехващане на съветски и китайски комуникации, работещи на ултракъси вълни, както и на телеметрията на междуконтиненталните балистични ракети, изстрелвани от двете страни.

Първото изстрелване е строго секретно. Говорител на военновъздушните сили заявява, че подобни изстрелвания от Кейп Канаверал, Флорида, ще се извършват по нови разпоредби, за да се ограничи достъпът до информация. На следващия ден — 19 декември 1984 г., Вашингтон поуст публикува на първа страница данни, че совалката Дискавъри ще носи на борда „нов военноразузнавателен спътник, който ще събира електронни сигнали и ще ги предава на американската приемателна станция на Земята“. Министърът на отбраната Каспар Уайнбъргър отрича написаното в Поуст, а говорителят на военновъздушните сили е сменен.

За разлика от предшествениците си Шале и РИОЛИТ спътникът Магнум отначало е изстрелян в строго елипсовидна орбита с апогей 34 543 км и перигей само 340 км. Както пише Уилям Бъроуз в книгата си „Строго секретно“ („Deep Black“, 1986), първоначалната орбита на Магнум е:

… временна, т.нар. паркираща орбита, където той да се стабилизира, преди да бъде пренасочен на геосинхронна орбита [т.е. орбита от 35 680 км]… от това положение ще се опита да промени това, което [военновъздушните сили] смятаха за недостатък на предишните. Това бе близо до нещата, по-късно наречени умишлена политика за дезинформация от страна на Държавния департамент.