Флотски разузнавателен център (ФРЦ)
Разузнавателна служба на ВМС на САЩ, базирана на сушата, която снабдява действащия боен флот с необходимата информация. Първият подобен център е създаден през 1942 г. в помощ на адмирал Честър Нимиц, който едновременно е главнокомандващ Тихоокеанския флот на САЩ и главнокомандващ бойните действия в района на Тихия океан. (На него е подчинена цялата американска армия в този район: авиацията, флотът и сухопътните войски в тази зона.) Създадената служба получава названието Разузнавателен център на тихоокеанския театър на военните действия (РЦТТВД).
РЦТТВД е подразделение на военноморските сили, но в състава му влизат и офицери за връзка от всички други родове войски. В началото в разузнавателния център работят 17 офицери и 29 войници на срочна служба. Първият началник на центъра е ДЖОУЗЕФ РОШФОРТ, който едновременно е и ръководител на дешифровъчната служба в Пърл Харбър. През септември 1942 г. той е освободен от поста и е заменен с капитан I ранг РОСКОУ ХИЛЪНКОТЪР.
Много бързо РЦТТВД се разраства и не може да се помества в отделените му помещения в корабостроителния комплекс в Пърл Харбър. Предоставена му е нова щабквартира в края на кратера Макалапа, близо до щаба на Нимиц.
На 7 септември 1943 г. центърът е реорганизиран — вече не може да информира нарасналия контингент войски на Нимиц и да подсигурява онези операции, в които тези войски участват. Службата е преименувана Обединен разузнавателен център на тихоокеанския театър на военните действия (ОРЦТТВД) и е под ръководството на армейски бригаден генерал Джоузеф Туити — опитен картограф, който е бил връзката между армията и флотската организация ОРЦТТВД.
Центърът продължава да се разраства. През януари 1945 г. там работят 500 офицери от различни служби и 800 срочнослужещи. Същия месец за Нимиц е оборудван преден команден пункт на Гуам. ОРЦТТВД също веднага намира помещение за себе си там. Осем месеца по-късно, след края на войната, само на Хавай центърът има персонал от 1800 души плюс стотици други на многобройните острови и по флагманските кораби.
ОРЦТТВД води разузнаване по всички направления: разчитане на снимки, съставяне на карти, подготовка на разузнавателни аналитични справки и доклади по получените данни, радиоразузнаване, работа с материалите на МЕДЖИК/УЛТРА, разпити на военнопленници и т.н. Всеки месец ОРЦТТВД предоставя разузнавателна информация в обем 2 млн. машинописни страници и повече от 150 000 снимки, които могат да се използват от всички родове войски в Тихия океан.
След Втората световна война ОРЦТТВД е разформирован и действащите бойни флотове поддържат свои малки разузнавателни подразделения, които разчитат на подкрепата на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ във Вашингтон.
Първият следвоенен разузнавателен център е създаден в американската военноморска и авиационна база в Порт Кенитра, Мароко. Наречен е Разузнавателен център за Източния Атлантик и Средиземно море и обслужва щаба на военноморските сили на САЩ в този район. Освен че отговаря за общото разузнавателно осигуряване, центърът отделя специалисти за участие в различни операции — например за десанта на морската пехота в Ливан през 1958 г. През 1960 г. центърът променя името си на Европейски военноморски разузнавателен център (ЕВРЦ).
През 1964 г. Мароко преустановява правата на САЩ за ползване на негови територии за военни бази. Центърът е преместен в Джаксънвил, Флорида. През 1970 г. ЕВРЦ има в състава си 52 военноморски офицери, 115 срочнослужещи и 9 цивилни.
В края на 1955 г. разузнавателният отдел на Атлантическия флот на ВМС на САЩ в Норфък, Вирджиния, започва да функционира като разузнавателен център, въпреки че едва през 1961 г. официално е наречен така, а през 1968 г. получава окончателното наименование Атлантически разузнавателен център (АРЦ). Независимо от названието му отговорностите на центъра непрекъснато нарастват и включват целия Атлантически океан, Карибския басейн и Индийския океан. Той подсигурява командването с важна радиоразузнавателна информация, особено през 1961 г., когато американците подготвят навлизане в Залива на прасетата (вж. КУБА), и през 1962 г. по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА.
През 1970 г. в състава на АРЦ влизат 53-ма военноморски офицери, 128 срочнослужещи и 27 цивилни служители.
През 1974 г. Европейският и Атлантическият разузнавателен център са обединени в 1 служба — Евроатлантически разузнавателен център (ЕАРЦ).
През 1955 г. на Форт Айлънд в Пърл Харбър е възобновена дейността на Тихоокеанския разузнавателен център (ТРЦ). В началото на 60-те години в отговор на кризата в югоизточна Азия ТРЦ подготвя специални фоторазузнавателни доклади за района, както и данни за места за „отбягване“ от пилотите, в случай че са свалени. Станция на ТРЦ е открита в Куби Пойнт на Филипините през август 1964 г., за да осигури допълнителен снимков материал за американските самолетоносачи, на които се подготвят и излитат изтребителите, чиято цел е Северен Виетнам.
ТРЦ бързо става основният източник на разузнавателна информация за американските военноморски сили, които воюват във Виетнам и съседните територии. През 1970 г. — времето, когато ТРЦ е най-активен — военноморските офицери са 75, срочнослужещите — 215, а 24 са цивилни служители. (Най-големият разузнавателен център си остава Евроатлантическият, в който през 1991 г. работят 500 души.)
През 80-те години се засилват ролята и влиянието на Обединеното командване, което ръководи военните операции на САЩ в едни или други географски райони. Затова през 1991 г. ЕАРЦ и ТРЦ са закрити, а функциите му са предадени на ОБЕДИНЕНИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР, създаден към Обединеното командване.
