Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1234)

Рейнбоу уориър

Кораб на природозащитната организация Грийнпийс, взривен на 10 юли 1985 г. от френски разузнавачи в пристанището на Оукланд, Нова Зеландия. Единадесет души от членовете на екипажа и пътниците, с изключение на един, се спасяват.

Корабът е потопен с бомби с часовников механизъм, прикрепени към корпуса. От Оукланд той е трябвало да последва 4 яхти до атола Моруроа във Френска Полинезия, където французите провеждат ядрени опити. Ръководителите на Грийнпийс са изпратили кораба като част от демонстрацията срещу „ядренизирането“ на Тихия океан.

Потопяването на кораба е дело на френското ГУВС — Главно управление за външна сигурност. Някои подробности от замисъла са мъгляви, но не остава съмнение, че подстрекател е министърът на отбраната Шарл Ерню, който е убеден, че Грийнпийс е под съветско влияние. Служители във френската програма за ядрени опити се опасяват Грийнпийс да не извърши саботажи и да провали заплануваните изпитания. Като използва различни канали, ГУВС провежда разузнавателно проучване и НАБЛЮДЕНИЕ на Рейнбоу уориър. Очевидно след това Ерню е подал сигнал на адмирал ПИЕР ЛАКОСТ — директор на ГУВС, и му е разрешил да организира и да проведе операцията, наречена „К Cell“.

Кристин-Югет Кабон — лейтенант от френската армия и ГУВС, е ВНЕДРЕН АГЕНТ в Грийнпийс. Инфилтрирала се е в организацията в Нова Зеландия. Била е също в Льо кадър спесиал (Le Cadre Special) — екип на френските специални служби, подобен на британските въздушни специални служби. През 1982 г. тя се наранява при скок с парашут и е прехвърлена в ГУВС. От Нова Зеландия Кабон изпраща доста преувеличени доклади за плановете на Грийнпийс относно саботажа на ядрените опити.

ГУВС изпраща в Оукланд двама водолази от базата си в Корсика. Те пристигат с яхта и през нощта срещу 10 юли прикрепват 2 бомби с часовников механизъм към корпуса на кораба, връщат се на брега и скриват екипировката си. Всичките им принадлежности трябва да бъдат прибрани и унищожени от други двама агенти на ГУВС — майор Ален Мафар и капитан Доминик Приор, които са с швейцарски паспорти на името на Ален и Софи Тюранж. Първата бомба избухва около полунощ и всички, които се намират на борда — 12 души, бързо се отправят на сушата. По думите на Джон Дайсън, който разказва точно и подробно за инцидента в книгата „Потопете дъгата“ („Sink the Rainbow“, 1986), преди втората, по-мощна бомба да избухне, 33-годишният фотограф в Грийнпийс Фернандо Перейра се връща на кораба, за да си вземе екипировката, и загива.

Два дни по-късно полицията арестува мъж и жена, забелязани близо до доковете през нощта на 9 срещу 10 юли от пазач, който е успял да запише регистрационния номер на колата им, взета под наем. Двойката твърди, че са Ален и Софи Тюранж, тръгнали на сватбено пътешествие. Бързо се разкрива, че са френски агенти. Те са обвинени в убийство и палеж. Софи носи бележник с телефонни номера, а един от тях е на ГУВС.

Когато пресата се добира до случая, ГУВС се опитва да подаде ДЕЗИНФОРМАЦИЯ за кампанията, като заявява, че фотографът е бил агент на КГБ и че зловещият замисъл е целял да се злепостави Франция. Но историята, измислена за прикритие, се проваля и в последвалата бъркотия Лакост и Ерню са принудени да подадат оставка.

Майор Мафар и капитан Приор се признават за виновни в непредумишлено убийство, за да спестят на френското правителство неудобствата, които би причинил един процес. През ноември 1985 г. те са осъдени на 10 години затвор. След като френското правителство се съгласява да плати на семейството на жертвата 2,3 млн. франка и да обезщети Грийнпийс за загубата на Рейнбоу уориър, Мафар и Приор като част от споразумението са освободени от новозеландския затвор, но са задържани на атола Хао, където има френска военна база на 800 км от Таити.

Мафар твърди, че има нужда от медицинска помощ, и през декември 1987 г. е върнат във Франция. Съпругът на Приор е изпратен на Хао, за да може капитан Приор да забременее. Тя наистина забременява и през май 1988 г. е изпратена във Франция. Нова Зеландия не е съгласна с нарушаването на споразумението и предава случая на трибунал на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, който отсъжда, че Франция е в нарушение и трябва да заплати 2 млн. долара като компенсация.

През 1995 г. генерал-майор Жан-Клод Лекер — командвал операцията по потопяването на Рейнбоу уориър, е награден с ордена на Почетния легион — второто най-високо френско отличие.