Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1714)

Химлер, Хайнрих (1900–1945)

Ръководител на специалните служби на нацистка Германия. Райхсфюрер на СС (ръководител на нацистката тайна полиция) и главен управител на лагерите на смъртта. Химлер е и собственик на птицеферма в Бавария. Зад безобидното пенсне и външната скромност се крие безжалостният нацист, станал архитект на жестоката система на масов терор (истина е, че самият той не е цапал ръцете си с кръвта на жертвите).

Ветеран от Първата световна война, Химлер е един от първите поддръжници на Адолф Хитлер. Той си проправя пътя от началник на политическата полиция в Бавария до втори човек в Третия райх, власт, която може да отстъпи само на тази на Хитлер. Едно от първите му дела като ръководител на СС е откриването на „образцовия“ концлагер Дахау за дисиденти през 1933 г. През 1934 г. предизвиква Нощта на дългите ножове — кървавата чистка срещу Ернст Рьом и неговите поддръжници. Химлер разбива полицейския апарат на Рьом и осигурява издигането на своята организация СС. Той слага под контрола на СС охраната и управлението на концлагерите, за да може директно да изпълнява заповедите на Хитлер за избиването на всички предполагаеми врагове на държавата.

В началото на войната през септември 1939 г. Хитлер назначава Химлер за райхскомисар по консолидация на германската нация, която се изразява в унищожаването на евреите и представители на другите народности и нации, чиято етническа и религиозна принадлежност противоречат на нацистката идеология. Химлер създава нацистки „любовни“ ферми, където неомъжени „германски жени и момичета с подходяща кръв“ да износват децата на „войниците, които тръгват на бой“. Той ръководи насилственото изселване на поляци на изток — целта е да се освободи територия за етническите германци. Нарежда системно избиване на хората в лагера Освиенцим и лично ръководи клането във варшавското гето.

Под негово ръководство нацистите избиват повече от 50 000 германци, за които се смята, че са с хронични умствени или физически отклонения или неспособни да се трудят. „Вече не съществува живо доказателство за наследствени или расови закони освен в концлагерите, — казва веднъж той. — Там ще откриете хидроцефали, кривогледи, хора с всякакви деформации, полуевреи, значителен брой по-низши индивиди.“

Войната предоставя на Химлер възможността да трансформира СС във военна сила — Вафен СС. В една от инструкциите си през октомври 1943 г. той дава следните указания на група от СС:

Дали 10 000 рускини ще припаднат от изтощение, докато копаят противотанкови окопи или не, ме интересува дотолкова, доколкото окопът е готов за германците… Ние, германците, сме единствените хора на света, които имат прилично отношение към животните и съответно ще имаме прилично отношение и към тези животни в човешки облик. Но да се тревожим за тях, е престъпление срещу собствената ни кръв…

През август 1943 г. Химлер е назначен за министър на вътрешните работи и автоматически става първи администратор на концлагерите. Той организира покорените народи да извършват робски труд във военните заводи и дава одобрение за варварските „медицински експерименти“ в лагерите. Той създава и „бойните групи“ — Einsatzgruppen, които се изпращат в окупираните страни за масово унищожение на евреите. (Вж. ГУИС.)

Хората от СС на Химлер бързо арестуват и екзекутират заговорниците, организирали неуспешното покушение срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Фюрерът се отблагодарява за това на Химлер, като го назначава за командващ резервната армия, която трябва да стане последната преграда по пътя на врага, поемайки отбраната на Берлин. Химлер е на върха на властта.

Но когато Германия е заплашена от крах през пролетта на 1945 г., Химлер отчаяно се опитва да преговаря за примирие чрез шведския Червен кръст. Хитлер научава за разговорите и в политическото си завещание изключва Химлер от нацистката партия. След войната дегизираният Химлер е заловен близо да Бремен от британските войски. На 23 май 1945 г. той се самоубива, поглъщайки смъртоносна отрова.