Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1327)

Серов, Иван (1905–1962)

Председател на КГБ от 1954 до 1958 г. и ръководител на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1958 до 1962 г. Оцелял в кървавите чистки на Сталин независимо от участието си в органите за държавна сигурност, Серов е принуден да се оттегли от поста си в ГРУ през 1962 г. поради близките му връзки с полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — един от най-значителните западни шпиони. Серов е смятан за брутален, макар и „не ентусиазиран“ екзекутор.

Офицер от военното разузнаване, по времето на чистките в ГРУ от края на 30-те години той успява не само да оцелее, но и да се прехвърли в НКВД. Според някои доклади той екзекутира на 12 юни 1937 г. маршала на Съветския съюз Михаил Тухачевски — първата високопоставена жертва на Сталин във военната област.

От началото на 1940 г. Серов активно участва в ликвидирането на враговете на съветската държава. Отличава се в преследването и премахването на антисъветските групировки в Естония, Латвия и Литва през 1940 г. и 1944–1947 г. Той лично участва в КАТИНСКОТО КЛАНЕ на полски офицери. Серов е заместник-директор на СМЕРШ през 1941 г. и заместник на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ от 1943 до 1945 г. След Втората световна война служи в НКВД; назначен е за заместник-директор на ГРУ. Серов е един от конспираторите срещу Берия през 1953 г. След арестуването на Берия през юни същата година той става заместник-ръководител на МВД (преди това НКВД), а на следващата година — председател на новосъздаденото КГБ. Заедно с посланика ЮРИЙ АНДРОПОВ Серов участва в задържането и екзекутирането на лидерите на Унгарската революция от 1956 г., като си спечелва прозвището Унгарския палач.

През декември 1958 г. Серов е назначен за директор на ГРУ. Като бивш служител на НКВД и Смерш той има много врагове в армията и в ГРУ. Под негово ръководство корупцията в ГРУ процъфтява. Тези години са и най-слабите в историята на управлението. Това е единственият период от съветския режим, когато офицери от ГРУ по собствено желание установяват контакт със западните служби и им подават по-ценна информация, отколкото получават от тях.

През 1962 г., след изменничеството на Пенковски, Серов е понижен в чин генерал-майор и са му отнети всички отличия. Той умира малко по-късно.

Никита Хрушчов, който сваля Серов от поста председател на КГБ и го назначава на по-незначителния пост директор на ГРУ, пише в спомените си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970), че последвалото уволнение на Серов през 1962 г. е заради „небрежност“. Според Хрушчов Серов „беше честен, некорумпиран другар, на когото може да се разчита независимо от грешките му. Уважавах го и му вярвах. Той бе обикновен човек, толкова обикновен, че дори наивен“.