Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (397)

Денинг, Норман (1904–1979)

Основоположник на ЦЕНТЪРА ЗА ОПЕРАТИВНО РАЗУЗНАВАНЕ към Кралския военноморски флот през Втората световна война. Използва активно материали от операция УЛТРА и други разузнавателни източници за борба срещу корабите и подводниците на Германия.

През юни 1937 г. Денинг, по това време лейтенант, получава задачата да създаде разузнавателен център и да излезе с предложение пред ръководството на флота за начин на действие. По замисъл новата организация трябва да бъде усъвършенствана СТАЯ 40 от Първата световна война, започнала като служба за дешифриране, а по-късно прераснала в център.

Денинг започва с един чиновник, без помещение и без познания в разузнаването. Но ръководството не се е излъгало — именно той се оказва подходящият човек за тази задача. Прекарва 4 седмици в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, където капитан III ранг АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН му дава добра основа по отношение на британските усилия в разкодирането, които по това време бележат успех само срещу италианските комуникации, но не и срещу германските. Денинг подробно проучва и архивите на СТАЯ 40.

Преди да успее да продължи, е извикан, за да събере разузнавателни сведения, свързани с Гражданската война в Испания, която бушува вече цяла година. Правителствената школа за кодове и шифри му предоставя известна информация, а ВИСОКОЧЕСТОТНИТЕ ЛОКАТОРИ му дават възможност да изгради стратегия към италианските подводници, които поддържат испанските националистически (фашистки) сили. Денинг започва да води индекс на разузнаването и нанася разположението на корабите върху карта, като полага началото на процес, който продължава и в днешни дни.

Под негово ръководство центърът се разраства и скоро се превръща в операционен щаб на военноморските действия срещу германците. Както се твърди в морските истории и филма „Потопете «Бисмарк»“ („Sink the Bismarck“, 1960), центърът извършва успешни операции, с помощта на които през 1941 г. е открит и потопен германският боен кораб Бисмарк, а по-късно е спечелена битката в Атлантика срещу германските подводници. (Тази битка е „спечелена“ през май 1943 г., но сраженията продължават до капитулацията на Германия през май 1945 г.)

В книгата „Много специално разузнаване“ („Very Special Intelligence“, 1977) ветеранът от Центъра за оперативно разузнаване ПАТРИК БИЙЗЛИ пише: „През цялата война Денинг прекарваше 6 дни и 6 нощи в Адмиралтейството. Почти непрекъснато изпълняваше задачи. Той създава един център, който е ефикасен, оказва съществена помощ, отразява точно информацията и е безценен.“

Денинг е предпоследният ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ от 1959 до 1964 г. (този пост е премахнат със създаването на обединен Щаб на отбраната). По-късно Денинг служи като първи заместник-началник (отговаря за разузнаването) на Щаба по отбраната, създаден през 1964 г. от лорд Луис Маунтбатън. Това е вторият по значимост пост в разузнаването на въоръжените сили и самият Маунтбатън избира Денинг.

Денинг се пенсионира през 1965 г.