Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1069)

Пета колона

Термин, създаден през 1936 г. от генерал Емилио Мола по време на Гражданската война в Испания, за да определи националистическите поддръжници в Мадрид, които ще подкрепят четирите му армейски колони, когато предприемат атака срещу града. По-късно британците използват термина за хора от окупираните страни, които шпионират в полза на нацистите или пък са техни симпатизанти — предимно във Франция. Ърнест Хемингуей налага термина в Съединените щати с пиесата си за Гражданската война в Испания „Петата колона“. Неясна по произход и дейност, петата колона е обвинена за бързото падане на Франция през 1940 г., а англичаните са притеснени от съществуването на пета колона сред изгнаниците, пристигнали в Англия от Европа.

Министър-председателят Уинстън Чърчил заимства идеята за петата колона и нарежда да бъде създадена организацията СИО (Специални изпълнителни операции), която да накара цяла Европа „да пламне“. Военновременният министър на икономиката Хю Долтън — директор на СИО, казва, че организацията трябва да бъде подобна на „организациите, които нацистите са разработили така добре в почти всяка страна в света“. Президентът Рузвелт също вярва в съществуването на такива нацистки организации. В „разговор край камината“ на 26 май 1940 г. той казва, че „петата колона предава страна, неподготвена за предателство“. В действителност такава нацистка организация не съществува.

УИЛЯМ ДОНОВАН, изпратен в Европа от Рузвелт на мисия за събиране на факти през 1940 г., става съавтор на няколко статии в синдикални вестници и на „Уроците на петата колона за Америка“ („Fifth Column Lessons for America“). Тези публикации изиграват значителна роля за създаването на истерия на страх от възможно проникване на нацистки агенти в Съединените щати и предупреждават, че нацистите можели да разчитат на „германска колония от няколко милиона“ в Съединените щати, включително хиляди местни работници и „германски сервитьори“. Голяма част от германските американци от митичната пета колона щели да действат, „за да разрушат собствената си страна, да саботират отбраната, да попречат на мобилизацията на всички сили за водене на война, да потопят корабите, да убият войниците и моряците. И всичко това, за да бъдели подпомогнати един чужд диктатор и трудната му за възприемане политическа философия“.

След войната терминът отмира вероятно защото в нито една от съюзническите страни не е имало пета колона.