Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (820)

Маклийн, Доналд (1913–1983)

Един от членовете на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, работил заедно с ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, ГАЙ БЪРДЖИС и АНТЪНИ БЛЪНТ. Те са едни от най-успешните шпиони в историята, проникнали както в британските, така и в американските тайни на най-високо равнище.

Маклийн е роден в семейство на адвокат — виден член на парламента, получил през 1917 г. рицарско звание. Като син на привилегировано семейство с положение Маклийн, разбира се, учи в Кеймбридж, където много представители от неговата класа се запознават с комунизма. В Кеймбридж подобно на Бърджис, Филби и Блънт е вербуван за шпионин на Съветския съюз.

Като следва насоките на вербовчиците си, Маклийн напуска комунистическата партия, за да се подготви за бъдещата си работа в Министерството на външните работи. При кандидатстването за дипломатическа служба заявява, че като студент е проявявал интерес към комунизма, но вече се е разделил с това увлечение. Тази откровеност му помага да си проправи пътя в Министерството на външните работи, където произходът се смята за достатъчно основание за патриотизъм и една мимолетно проявена склонност към комунизма е приета като младежко увлечение.

През 1935 г. постъпва на дипломатическа служба в Централния отдел на Министерството на външните работи, който отговаря за Белгия, Германия и Франция. През 1938 г. е изпратен в Париж, където несъмнено е работил като АГЕНТ на НКВД и е имал връзки със съветското посолство. Руснаците може и да не са получавали много сведения от младия дипломат, но са изчаквали. В Париж Маклийн се запознава с американката Мелинда Марлинг и през юни 1940 г., точно след като Франция е окупирана от германските войски, се жени за нея. Скоро след това той се връща в Лондон, а Мелинда — в Съединените щати. Там тя ражда първото им дете, което живее само няколко дни. Тя се завръща в Лондон през есента на 1941 г.

Истинската работа на Маклийн като съветски агент започва през 1944 г., когато е изпратен като първи секретар в британското посолство във Вашингтон. Освен че изпълнява непосредствените си служебни задължения, той замества и началника на архива. Благодарение на тези 2 длъжности има достъп до всички важни съобщения и документи, които получава посланикът. Мелинда остава в Лондон, за да изчака раждането на второто им дете. След известно време тя пристига в САЩ, но остава да живее при майка си в Ню Йорк. Това дава възможност и извинение на Маклийн за честите му пътувания от Вашингтон до Ню Йорк, където се среща със съветския АГЕНТУРИСТ. И след преместването на Мелинда във Вашингтон Маклийн продължава да пътува до Ню Йорк, като успява да убеди колегите си, че там има любовница. Според съобщения от съветски източници тези пътувания до Ню Йорк по-късно са причина той да попадне в списъка на заподозрените шпиони.

Тъй като е секретар от британска страна на Комитета за обединена политика в атомното развитие, Маклийн успява да предава протоколите на заседанията на комитета и информация за британо-американската следвоенна политика за атомната енергия и планирането и запасите от ядрени оръжия. Освен това има достъп и до американската Комисия за атомна енергия. Маклийн работи усърдно и като британски дипломат, и като съветски шпионин. „Нямаше задача, която да се окаже прекалено трудна за него или да му отнеме прекалено дълго време, — пише приятелят му дипломат Робърт Сесил в «Раздвоен живот» («A Divided Life», 1989). — Той си спечели репутация на човек, който винаги бе готов да поеме заплетен случай от болен колега, от някой, който отиваше на почивка, или от трети, който не бе толкова упорит. По този начин успяваше да проникне и в тайните ниши, които бяха от най-голям интерес за НКВД.“

Маклийн работи с АЛДЖЪР ХИС — служител в американския Държавен департамент при създаването на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ. Сред проблемите, разисквани по време на срещите между Маклийн и Хис, са американските военни части в чужбина, включително броят на войските в Южна Корея. Хората, които преценяват степента на предателство на Маклийн, смятат, че по този начин той е можел да предава на Съветския съюз разузнавателни сведения, особено ценни за Северна Корея и комунистически Китай непосредствено преди Корейската война.

Работата на Маклийн в Ню Йорк му дава възможност да се свързва със съветски разузнавачи в ООН и със съветското консулство. Информация, която помага при разобличаването на Маклийн, е разчитането на едно съобщение на НКВД от 1946 г., което е изпратено от Ню Йорк и в което се говори за посещението на АГЕНТ Хоумър в Ню Йорк заради раждането на детето му. (Вж. ВЕНОНА.) Съобщението е дешифрирано през 1951 г. и тогава се разкрива, че посещението на Хоумър съвпада с пътуването на Маклийн до Ню Йорк през юли 1946 г., когато Мелинда ражда сина им Доналд. Маклийн предава на съветската си връзка в Ню Йорк 2 телеграми, изпратени на 5 юни 1945 г. от министър-председателя Уинстън Чърчил до президента Труман. Съобщенията са във връзка с разговорите в Москва между съветския диктатор Йосиф Сталин и Хари Хопкинс — дългогодишния съветник на президента Рузвелт, който е поел същата длъжност и при Труман. Шифровият чиновник от съветското консулство в Ню Йорк предава кодираната телеграма в Москва, включително серийните номера на телеграмите между Чърчил и Труман. Така, когато през 1945 г. обменените телеграми са дешифрирани, аналитици на американското разузнаване лесно определят кой се е занимавал точно с тези телеграми, и по такъв начин стесняват кръга при търсенето на ВНЕДРЕН АГЕНТ до няколко души, включително Маклийн.

Съвсем друго събитие обаче предизвиква незабавно разследване. На 15 юни 1945 г. журналистът Дру Пиърсън, който се занимава със скандални истории, публикува статия, която разкрива разговорите между Сталин и Хопкинс и телеграмата на Чърчил до Труман. ФБР започва да търси откъде изтича информацията — усъмнява се, че източникът на Пиърсън е съветски агент, главно защото в статията Сталин е описан със симпатия. ФБР подозира, че е възможно изтичането да е и от британското посолство, но не може да докаже това предположение. Приблизително по това време ФБР поставя Маклийн под НАБЛЮДЕНИЕ поради пиянските му свади във Вашингтон — често с известни ХОМОСЕКСУАЛИСТИ. Възможността да е бил изнудван заради хомосексуални връзки подтиква ФБР към наблюдение.

През август 1948 г. Маклийн напуска Вашингтон и след кратък престой в Лондон заминава на следващото си назначение — съветник и началник на архива в британското посолство в Кайро. Той е най-младият в дипломатическата служба, заемал този пост. По всичко личи, че кариерата му е изключително успешна и е напълно възможно да получи рицарско звание. Но след няколко гуляи и пиянски разправии е отзован в Лондон през май 1950 г. Началниците в Министерството на външните работи са готови да му простят, отдавайки странното му поведение на стрес, и му предлагат медицинска помощ. Маклийн започва да посещава психиатър, но нещата не се променят. Продължава да пие и когато съпругата му го напуска временно, той избира мъже за любовници. В началото на 1951 г. му е поверен американският отдел в Министерството на външните работи. По време на светски събирания той открито критикува неморалната политика на Запада и я сравнява с поучителната политика на руснаците. По-късно същата година е назначен за ръководител на делегацията на Министерството на външните работи, която заминава за Съединените щати. Сред документите забелязва доклад за визитата на министър-председателя Клемент Атли при президента Труман през декември 1950 г., за да получи уверение, че армейски генерал Дъглас Макартър няма да използва атомна бомба в Корея. Маклийн предава на руснаците също всички телеграми, изпратени от министъра на външните работи Антъни Идън до лорд Халифакс — британския посланик във Вашингтон.

През 1949 г. в британското посолство във Вашингтон като връзка между МИ–5 и ЦРУ и ФБР е назначен Филби. През януари 1951 г. той научава за декодираните съобщения, които разобличават Хоумър, и разбира, че Маклийн е в опасност. Той не може да рискува да предупреди Маклийн, който по това време е в Лондон, като му изпрати телеграма или му се обади по телефона. Затова Бърджис, който по това време работи в британското посолство, успява да уреди нещата така, че да бъде изгонен от посолството и изпратен в Лондон, където лично уведомява Маклийн.

В Лондон Бърджис веднага се свързва с Блънт, който предава предупреждението на съветския агентурист ЮРИЙ МОДИН. Предупредена от Модин, Москва разрешава Маклийн да лети за Съветския съюз. По това време СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ документи внимателно се отклоняват от Маклийн, а той е под НАБЛЮДЕНИЕТО на СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на Скотланд ярд. Маклийн не иска да напусне страната, защото Мелинда пак очаква дете. Но Модин и Бърджис организират план за бягство и уговарят Маклийн да го изпълни. В петък, на 25 май — трийсет и осмия рожден ден на Маклийн, Бърджис го кани на вечеря, което е сигнал за очаквания полет. В понеделник Маклийн трябва да бъде на разпит и като се има предвид несигурното му състояние, най-вероятно е да бъде пречупен. (Нито британските, нито съветските власти успяват да дадат задоволително обяснение за това, че Маклийн отпътува за Москва непосредствено преди насрочения разпит.)

Бърджис наема кола и умело изиграва, че отива на почивка с мъж любовник. Вместо това той взима Маклийн от провинциалната му къща в Татсфийлд, Кент. Двамата веднага се отправят за Саутхемптън, където изоставят колата и се качват на ферибот, който тъкмо потегля на пътешествие покрай френския бряг. Фериботът спира на френски пристанища, но митничарите не проверяват документите, проявявайки дискретност към неженените двойки на борда. На сутринта на 26 май двамата слизат в Сен Мало и с такси стигат в Рен, където се качват на влака за Париж. От Париж вземат влак за Берн, където получават фалшивите си паспорти от съветското посолство. След това отпътуват за Цюрих и се качват на самолет за Стокхолм, но слизат в Прага. Там ги поемат съветски РАЗУЗНАВАЧИ и отлитат за Москва.

На 28 май, понеделник, Мелинда Маклийн се обажда по телефона в Министерството на външните работи и уж търси съпруга си. Офицерите по сигурността пазят в тайна бягството, но на 7 юни един британски вестник публикува информация за „двама англичани“, които се издирват. Междувременно Мелинда вече е родила момиче. През юли тя отива с децата и майка си в Швейцария. Междувременно КГБ е депозирало 2000 лири стерлинги в швейцарска банка на нейно име.

Осемнайсет месеца след бягството на Доналд Маклийн Модин се среща с Мелинда в Лондон, за да уредят заминаването й за Москва. В книгата „Петимата ми приятели от Кеймбридж“ („My Five Cambridge Friends“, 1994) Модин пише, че е дал сигнал на Мелинда, като й е показал половинка от картичка. „Другата половина е била дадена на Мелинда от съпруга й година и половина преди това със заръката да не се доверява на никого, който няма липсващата половина.“ (Модин твърди, че Мелинда отдавна е знаела за шпионската дейност на Маклийн. Други автори оспорват това твърдение.)

Отначало Мелинда се премества в Швейцария. По-късно — през септември 1953 г., с децата се качва на самолет, уреден от КГБ, и отлита за Москва.

През 1956 г. руснаците официално разкриват, че Бърджис и Маклийн са в Москва. Те правят съвместно изявление, че не са били съветски агенти и че са заминали за Съветския съюз, „за да продължат процеса на разбирателство между Изтока и Запада“. За разлика от Бърджис, който учи руски само за да може да се разбира, Маклийн се занимава много сериозно с езика и започва работа в Института по световна икономика. Написва книгата „Британската външна политика след Суец“ („British Foreign Policy Since Suez“), която излиза и в Съветския съюз, и във Великобритания през 1970 г.

През 1964 г. Филби започва любовна връзка с Мелинда Маклийн. През 1966 г. тя напуска Маклийн, който пие много, и се премества при Филби. През 1979 г. се връща в Съединените щати. Трите деца на Маклийн се женят в Съветския съюз, но по-късно напускат страната и 2 се завръщат във Великобритания, а 1 — в Съединените щати. Маклийн умира през 1983 г. Прахът му е занесен във Великобритания, както и на Бърджис, който умира през 1963 г.

Оценките за значимостта на Маклийн като агент на руснаците са най-различни. Но много разузнавачи, които са проучвали неговия случай, стигат до заключението, че информацията му от Министерството на външните работи и източниците на посолството е много по-значима, отколкото на Филби и Бърджис от разузнавателни документи. Той е можел да предава на съветските си агентуристи абсолютно вътрешни тайни за американо-британските намерения по въпроси като бъдещето на ядрените оръжия и създаването на СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ. В официална преценка за работата на Маклийн се казва: „Цялата налична информация, свързана с американо-британо-канадските планове по въпросите на атомната енергия, американо-британските следвоенни планове и политика в Европа, до изчезването му [на Маклийн] без съмнение е стигала до руснаците…“

Доналд Маклийн