Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (418)

Джонстън, Стенли

Американски журналист, който през 1942 г. оповестява успеха на военноморските декодировчици срещу японския военноморски флот.

Джонстън — репортер за Чикаго трибюн, е на борда на самолетоносача Лексингтън по време на сраженията в Коралово море на 7 и 8 май 1942 г. Това е първата в историята морска битка между самолетоносачи. Японските сили, които се насочват срещу Порт Морсби в Нова Гвинея, са спрени, но самолетоносачът Лексингтън е потопен. Джонстън е спасен на борда на военния кораб Честър и след това прехвърлен на транспортния Барнет, който го връща в Съединените щати.

На Честър един от военноморските офицери му показва дешифрирано японско радиосъобщение, което съдържа данни за японския боен ред и организация за следващата битка при МИДУЕЙ на 4 и 5 юни. Скоро след битката — на 7 юни, Чикаго трибюн публикува на първа страница материал със заглавие „Флотът знаеше за японския морски план за нападение“. В няколко други вестника също са публикувани подобни съобщения. Собственик на Чикаго трибюн е полковник Робърт Маккормик, упорит изолационист и опонент на администрацията на Рузвелт. В навечерието на нападението срещу ПЪРЛ ХАРБЪР той е публикувал американските военни планове.

Статията от 7 юни е публикувана без името на автора, но е написана от Джонстън. Той твърди, че военноморският флот има подробна информация за мощта и разположението на японските сили и дори цитира имената на важни японски кораби.

Статията се основава на строго секретен разузнавателен бюлетин от 31 май, изпратен от РАЗУЗНАВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ в Пърл Харбър (РАДИОЦЕНТЪРА НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ). В него са включени подробни данни за японските сили, което дава основание на Джонстън да твърди, че статията е написана на базата на справочници, на данни за японските загуби в Коралово море и на други материали от ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ.

Някои офицери от армията настояват да се проведе разследване и Джонстън да бъде обвинен в шпионаж. Министерството на правосъдието с нежелание започва процедурата, насочена срещу Джонстън и Чикаго трибюн съгласно ЗАКОНА ЗА ШПИОНАЖА от 1917 г. Показанията на някои от свидетелите пред Върховния съд в Чикаго скоро разкриват, че на 31 май, докато Джонстън е бил на борда на Честър, един офицер на Лексингтън го е запознал със съобщението. „Това е абсолютно нарушение на правилата за сигурност, но Върховният съд отказва да произнесе присъда. Чикаго трибюн излиза чист, тъй като разузнавателните сведения са били предложени доброволно на Джонстън, без дори да се спомене, че става въпрос за секретен материал“ — пише в книгата си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985) контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН, по това време РАЗУЗНАВАЧ в Тихоокеанския флот. Важното е, че американската цензура не забранява на вестниците да публикуват информация за противниковите военноморски сили. Не съществуват доказателства, че японците са се запознали със статията в Чикаго трибюн. Въпреки че през август те променят шифрите си, няма открити доказателства, че смяната е предизвикана от недискретната статия на Джонстън.

Джонстън почти незабавно написва книга за разгрома в Коралово море и я нарича „Лексингтън, кралица на самолетоносачите“ („Lexington — Queen of the Flat-Tops“, 1942). На първата страница е отбелязано: „Информацията в настоящата книга е проверена от бюрото по цензурата, което няма забележки.“

(Международно известният вестникар Уолтър Уинчъл също твърди, че военноморският флот е имал предварителна информация за японските маневри преди битката при Мидуей. На 5 юли той се връща към Коралово море и Мидуей с твърдението, поместено в клюкарската му хроника в Ню Йорк дейли нюз: „Когато се напише историята за тези времена, ще се разкрие, че два пъти съдбата на цивилизования свят е променена от прехванати съобщения.“ Но твърденията на Уинчъл потъват в забвение.)