Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (84)

Андропов, Юрий (1914–1984)

Председател на КГБ от 1967 до 1982 г. След това е генерален секретар на ЦК на КПСС, де факто ръководител на съветската държава.

Андропов е роден в Северен Кавказ в семейството на служител в железниците. Учи в техникум по воден транспорт в град Рибинск и завършва университета в Петрозаводск. Започва политическата си кариера в комсомола. През Втората световна война е политически комисар на Финския фронт. Заема различни партийни постове и си спечелва авторитет на специалист по въпросите на Източна Европа. Някои източници сочат, че Андропов започва работата си в службите за сигурност през 1939 г.

Завежда политическия отдел на ЦК през 1951 г. През 1954–1956 г. е посланик на Съветския съюз в Унгария. Отговаря за военната интервенция по време на т.нар. контрареволюция в Унгария през 1956 г. От 1957 до 1967 г. завежда отдела на ЦК за отношенията с чуждестранните комунистически партии. Избран е за член на секретариата на ЦК на КПСС през 1962 г.

През май 1967 г. е избран за кандидат-член на политбюро и е назначен за председател на Комитета за държавна сигурност (КГБ) с ранг армейски генерал. През 1968 г. Андропов предупреждава съветските лидери за замисъла на западните страни да се подкопае комунистическата партия в Чехословакия, което ускорява съветските действия срещу правителството на Дубчек.

През април 1973 г. Андропов е избран за член на политбюро и е първият шеф на сигурността след ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ, който достига този висок политически пост. Под негово ръководство КГБ постига качествени подобрения по отношение на имиджа и ефективността си — Андропов въвежда дисциплина, решителност и интелектуални умения в органите на сигурността. Събирането на разузнавателна информация е осъвременено и подобно на Запада руснаците все повече използват високотехнологични методи в разузнаването. Той разширява мрежата на нелегални АГЕНТИ.

През май 1982 г. Андропов е избран за секретар на ЦК на КПСС, а в края на същата година наследява починалия Леонид Брежнев. Западната преса нарича новия лидер „сравнително либерален човек“ — доста странно определение за дългогодишен ЧЕКИСТ. Вашингтон поуст го описва като „учтив човек, който говори английски. Унгарски официални лица — продължава разказът — си спомнят престоя на Андропов в Будапеща като съветски посланик по време на военната интервенция на Москва през 1956 г. и потушаването на въстанието. Въпреки ролята, която играе в Унгарската революция, той ще бъде запомнен като дипломат, който си е направил труда да научи унгарски и да вникне в особената култура на тази страна.“

Чарът на Андропов според западни журналисти отчасти се дължи на факта, че е първият руски лидер от времето на Николай II, който свободно говори английски. Немалко съветски източници твърдят, че Андропов е притежавал особено умение да кара хората да се чувстват спокойно и уютно в негово присъствие, въпреки че не ги е „прегръщал всички наред“ като Хрушчов и Брежнев. Освен всичко учтивият Андропов се оказва и пълна противоположност на селския тип негови предшественици.

Андропов оглавява за кратко Съветския съюз. Три месеца след като е избран за генерален секретар, на 12 ноември 1982 г. бъбреците му, поразени от диабет, спират да функционират — поставен е на хемодиализа. За последен път се появява официално през август 1983 г. — почти 6 месеца преди смъртта му на 9 февруари 1984 г.

Юрий Андропов