Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1821)

Шифровъчен диск

Концентрични дискове, на един от които се нанася стандартна азбука, а на другия — разбъркана или обърната наопаки азбука (или съответстващи символи). По такъв начин съобщение в ПРАВ ТЕКСТ може да бъде разкодирано, като се завърти дискът с разбърканата или обърнатата наопаки азбука и се намести спрямо истинските букви от съобщението.

Устройството вероятно е създадено през XVIII в. от ЛЕОН БАТИСТА АЛБЕРТИ. За пръв път шифровъчният диск намира широко приложение в Съединените щати по време на Гражданската война. Началникът за връзка от армията на Северните щати патентова диск, който много прилича на италианския, за използване за светлинна връзка между сигналните постове.

В края на XIX в. американската армия въвежда подобен вариант на шифровъчния диск, където едната азбука е стандартна, а другата — в обратен ред. Въпреки че от техническа гледна точка това е стъпка назад в сравнение с разбърканата азбука, този вариант има своите предимства, тъй като симетричността на азбуките помага да се избегнат някои грешки.

От началото на Първата световна война до 20-те години армията на САЩ продължава да използва шифровъчни дискове на тактическо равнище. От другите КРИПТОСИСТЕМИ шифровъчните дискове се отличават със своята компактност и простота на използване. И макар да е ясно, че съобщението, изпратено с шифровъчните дискове, лесно се поддава на разшифроване, все пак разчетите се правели на базата на това, че е нужно време, а след 2–3 часа тактическата информация губи актуалност.

На базата на шифродиска е изработена концепцията за шифроцилиндрите от американския държавник Томас Джеферсън в края на XVII в., и от френския криптолог Етиен Базери — през 1891 г.

Вж. ШИФРОВА МАШИНА M–94.