Радиолокационен спътник за морско разузнаване (РСМР)
Първият в света СПЪТНИК за наблюдения на Световния океан, разработен и изстрелян в Космоса от Съветския съюз.
Западното разузнаване му дава означение RORSAT. Опитите с тези апарати от тази серия започват в края на 1967 г. Действащите спътници се появяват на околоземна орбита не по-късно от 1974 г.
Руснаците пускат 2 типа спътници за откриване на западни военни кораби в открития океан: RORSAT и апарат, оборудван за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ, EORSAT.
Спътниците за електронно разузнаване засичат и „фиксират“ радиоелектронните сигнали, излизащи от корабите, и по тях определят координатите и даже типа им (по характера на сигналите). Те могат също да се използват за настройване на бойни системи за откриване на предполагаеми ОБЕКТИ. Тези спътници влизат на въоръжение през 1970 г. Теглото им е 8,354 т и в началото са били извеждани в орбита 425–430 км над Земята. По-късните модели имат по-висока орбита и са пускани по двойки (за по-сигурна фиксация на обектите). В комплекс системата за космическо морско проследяване е изглеждала така: двойка спътници EORSAT и 1 спътник RORSAT, при което и 3-те спътника действат съвместно и съгласувано.
RORSAT носят на борда си активен радар за откриване на кораби обикновено от височина 864–944 км над Земята. Радарите им изискват значителна електроенергия, която се осигурява от малък ядрен реактор. Реакторният отсек тежи около 1 т и носи около 49,830 кг обогатен уран (U–235), за да може да произведе до 10 киловата енергия за 90–120 дни в Космоса. Първите спътници RORSAT имат дължина 13,25 м и тежат 4,540 т.
По-късно спътниците RORSAT са оборудвани със система за връзка със самолети ракетоносители, кораби и подводници и наземни станции за насочване на бойните им системи към указаните им цели.
Преди срока на експлоатация на спътниците RORSAT от серията Космос да изтече, реакторният отсек се отделя и се изхвърля от ракети носители в по-висока орбита — над 880 км. При тази орбита ще кръжи над Земята около 500 години и при падането на Земята ще бъде безвреден — вероятно ще изгори в плътните слоеве на атмосферата.
Но RORSAT Космос 954 дава дефект. През януари 1978 г. реакторът се устремява към Земята, преминава през плътните слоеве на атмосферата и разсейва радиоактивни частици над Канада. След загубата на Космос 954 руснаците променят конструкцията на RORSAT, за да не се случва друг реактор да падне на Земята. Новата идея е много умно измислена. Ако в спътника се появи дефект или когато полетът приключи, малките радиоактивни горивни цилиндри се изстрелват и горивото изгаря в атмосферата. Празната реакторна обвивка остава радиоактивна, но е поставена в плътна обвивка. След забавяне от 2 години и половина руснаците отново пускат в орбита спътник за радарно наблюдение.
Модернизираната аварийна схема заработва на 23 януари 1983 г. Но реакторът на Космос 1402 дава дефект. Горивните цилиндри са изстреляни, а спътникът се разбива в Индийския океан. (Теглото на спътника е 2,990 т.)
От началото на 1986 г. руснаците изпълняват безпрецедентна проучвателна програма за океанско разузнаване. И RORSAT, и EORSAT са усъвършенствани. Създадени са условия за по-сигурни спътникови операции, с по-дълъг живот и с възможност за наблюдение на по-големи райони. Данните са по-прецизни за целите на изстрелваните от въздуха и морето антикорабни ракети, а вероятно и на балистичните ракети, изстрелвани от сушата и използвани за военноморски цели.
В отговор на заплахата от тези апарати над военноморските сили на западните страни САЩ инициират противоспътниковата програма АСАТ. През 1979 г. служител на американското Министерство на отбраната заявява: „Главната мотивация за нашата програма АСАТ е да излезем в положение, когато ще можем да парираме съветските спътници, с които се управляват съветските оръжейни системи и които могат да атакуват флотовете ни.“
По-късно руснаците разработват радарни спътници, които засичат подводници и тяхното въоръжение. Първите изпитания на тези радари са проведени на борда на орбиталната станция САЛЮТ 7, изстреляна през 1982 г. (Екипажите на Салют 7 периодично се сменят и станцията остава в орбита до началото на 1991 г.)
Океанографският спътник Космос 1500 е изстрелян на 28 септември 1983 г. Снабден е с радар — CAP (Synthetic Aperture Radar — SAR) и може да измерва силата на ветровете на повърхността на морето, повърхностни ефекти на естествено появило се подводно вълнение, повърхностни петролни петна и ледове. Спътникът обработва и предава радарни образи в реално време на над 500 съветски кораба — военни и граждански, а също и на сухоземни станции.
Космос 1500, изглежда, е предвестник на спътниците CAP, които могат да засичат подводници. Възможностите за спътниково засичане на подводници се проучват и от американските учени, въпреки че подобен интерес рядко се обсъжда публично. През 1985 г. американският ръководител на военноморските операции адмирал Джеймс Уоткинс казва, че научните наблюдения по време на полета на американска космическа совалка от предишната година вероятно са разкрили местоположенията на някои подводници. Военноморски океанограф, участвал в полета, „открива невероятно важно ново явление, което е от жизнено значение за нас в опитите ни да разберем всичко за морските дълбини“, обяснява адмиралът. Без да разкрива подробности за наблюденията, наречени от „жизнено значение за нас“, говорителят на военноморския флот намеква, че става въпрос за „вътрешни вълни“, оставени при преминаването на подводница.
Към 1988 г. руснаците разкриват, че космическото разузнаване „изпълнява много операции, включително засичането на спуснали се под повърхността подводници“, и че радарите, монтирани на самолети и спътници, се използват за „засичане на следата на подводниците“. Тези изявления, последното — направено от съветското военноморско разузнаване, очевидно се отнасят за спътниците, които вече са били изведени в орбита.
В статия от 1993 г., публикувана в списанието на руския Генерален щаб Военная мысль, се обсъждат бъдещите спътници: „Разузнаването при всякакви атмосферни условия и други видове космическа поддръжка ще даде възможност за откриване курса и скоростта на движение на бойни системи на повърхността, както и подводни военноморски платформи по всяко време на деня и с висока степен на достоверност, а изключително прецизните оръжейни системи ще имат най-точните данни за целите.“
Съединените щати не успяват да изведат в орбита спътник за океанско разузнаване.
