Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (584)

Канбера B–57

Британски турбореактивен бомбардировач, летял над Съветския съюз за събиране на разузнавателни сведения за Съединените щати. Ефективен бомбардировач, разработен съвместно от британци и американци, самолетът Канбера е предназначени и за тактическо, и за стратегическо РАЗУЗНАВАНЕ от голяма височина. Способността за стратегическо разузнаване подпомага операциите, провеждани със самолет U–2.

ЦРУ се обръща към англичаните през 1952 г. за съдействие — да се използва новият им самолет Канбера за далекообхватна фотомисия над съветския ракетен полигон в Капустин Яр на река Волга. По време на мисията, проведена вероятно през 1952 г. и втори път — през юли 1953 г., самолетът се пилотира от англичани. При втория полет Канбера е засегнат от противовъздушен огън, но успява да кацне в Иран.

Канбера е конструиран от Инглиш илектрик и е първият реактивен бомбардировач на въоръжение в британските военновъздушни сили. Той е наследник на добре представилия се самолет МОСКИТО във Втората световна война. Опитният образец Канбера излита за пръв път през май 1949 г., а първият бомбардировач влиза в действие през 1951 г. Канбера може да носи конвенционални или атомни бомби или 200-милиметрово оръдие, вградено в бомбеното гнездо.

Първият специализиран разузнавателен самолет PR.3 е приет на въоръжение през 1953 г., а дългокрилият PR.9 — през 1960 г. Този самолет достига оперативна височина 18 км. Към средата на 50-те години освен съществуващите бомбардировачи в състава на Кралските ВВС са сформирани и 5 ескадрили с Канбера за стратегическо разузнаване. Бомбардировачите и фоторазузнавателните варианти са без въоръжение — разчита се на скоростта, височината и маневреността.

Първият специализиран фоторазузнавателен самолет — вариантът PR.3, и сериите след него имат удължен корпус, в чието бомбено гнездо могат да бъдат монтирани до 7 камери. По-късният — PR.9, има подобрен двигател и удължени криле за полети на голяма височина. Канбера PR.7 развива максимална скорост 928 км/ч при височина 12 км. Таванът му е около 15 км. Стандартният самолет Канбера се управлява от дву или тричленен екипаж — пилот и навигатор, а при бомбардировачите — и оператор. През 1955 г. модифициран Канбера постига световен рекорд по височина — 19,767 км (много скоро след това, макар и да не е обявено, U–2 надминава този рекорд).

Британските заводи са построили 1055 самолета Канбера от всички модели, включително 155 разузнавателни PR.57 в Австралия. В Съединените щати самолетът се монтира в Глен Л. Мартин ко. и е с означение B–57. Първият от тези самолети излита на 28 юни 1954 г. Американските военновъздушни сили получават 403 самолета B–57, от тях 20 специализирани разузнавателни RB–57D и 16 варианта RB–57F за стратегическо разузнаване.

RB–57D и RB–57F са „ширококрили“ самолети за полети на голяма височина. Стандартната дължина на крилете на B–57 е 19,20 м, при RB–57D е 31,5 м и при RB–57F — 38,75 м. RB–57F може да достигне височина над 20,550 км при непрекъснат полет 6800 км. RB–57D се управлява само от 1 пилот, а RB–57F се оказва по-ефективен с 2-членния си екипаж. Няколко ширококрили B–57 са доставени в Тайланд за шпионски полети над Китай. (Съществуват още вариантите RB–57A, RB–57C и RB–57E за тактическо разузнаване.)

Построените в Англия самолети Канбера са на въоръжение в 8 армии в света, включително в Кралските военновъздушни сили в средата на 90-те години.

B–57 Canberra