Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (492)

Елис, Ърл (1880–1923)

Американски военноморски офицер, шпионирал от Японските острови в западната част на Тихия океан и отстоявал идеята за морски десантни операции за завладяването им. Елис оказва изключително влияние върху разработването на „морската десантна доктрина“ на САЩ през 20-те и 30-те години.

Елис постъпва във военноморските сили през 1900 г. и е повишен още на следващата година. Служи в Далечния изток, а през Първата световна война се отличава във Франция. „Пийт“ Елис разработва и публично отстоява идеята за завладяването на японските военноморски бази в Тихия океан от американската морска пехота. Планът му, съставен от 50 000 думи, е предаден на командващия Корпуса на морската пехота през 1921 г. и сам по себе си е бил готов военен план за мащабно настъпление в Тихия океан. Той започва с думите: „За да наложим волята си на Япония, ще ни бъде необходимо да защитим флота и сухопътните войски в целия район на Тихия океан и да водим войната в японски води.“ Целите му за нападение според плана от 1921 г. включват следните острови: Маршалови, Каролински, Пелелю и Рюкю (в това число Окинава). Повечето от тях са местата, където през Втората световна война ще се водят ожесточени сражения. Елис не само назовава имената на островите и атолите, които според него трябва да бъдат завладени, но и прави разчет на силите и средствата, и дава мнение за едни или други видове оръжия и десантни кораби, като не подминава и въпроса за тактиката.

През август 1921 г. Елис започва продължителна обиколка из островите на Тихия океан, за да събере разузнавателна информация за предполагаемите цели на бъдещото американско настъпление. През 1922 г. в Йокохама, Япония, той постъпва в американската военноморска болница, където му поставят диагноза алкохолизъм. След повторно хоспитализиране в Йокохама отплава за Сайпан, а след това за Маршаловите острови. Отново е хоспитализиран, но продължава обиколката на Японските острови — напълно неуместно разузнавателно начинание. Биографът Дърк Антъни Белъндорф отбелязва в Марин корпс нюз:

Като разузнавач той заслужава най-ниската оценка. От военна гледна точка изпълнението на мисията му може да получи доста принизена оценка: сериозно болен, невротичен, понякога пиян офицер от Корпуса на морската пехота, който отсъства, без да му е разрешен отпуск, и обсъжда мисията си с американски граждани, а пред погледите на японците кръстосва островите, води си бележки и чертае карти. Командването на американските военноморски сили би се смутило доста, ако знаеше за действията и местонахождението му. На няколко места на Японските острови Елис се разболява.

Където и да отиде, той чертае островите и рифовете и записва данни, които са от потенциален интерес за бъдещи комбинирани американски операции. Присъствието му не остава незабелязано. По време на обиколките му японците внимателно го наблюдават, но той успява да промъкне пакет с информация и да го даде на бизнесмен с молба да го предаде в Съединените щати. Елис пак постъпва за 2 седмици в болница на остров Алуит на Маршаловите острови. След това, отново на Каролинските острови, на Корор от островната група Палау се установява сред местните величия, които се сприятеляват с него и му намират съпруга — Метауие, красива жена, 25 години по-млада от него. Поведението му става все по-непостоянно. Елис продължава да пие, предимно бира и саке. Понякога буйства, а веднъж се лута „подобно на войник и пробива с ръка стената“, както твърдят очевидци.

През май 1923 г. се разболява сериозно и признава пред съпругата си и прислугата, че е „американски шпионин, изпратен от висшето командване в Ню Йорк“. Елис продължава да пие и отказва да приема предписаните му лекарства. Той умира на 12 май. Погребан е на Корор. Вещите му, включително картите, бележките и, както се твърди, книга с КОДОВЕ, са конфискувани от японците.

Когато съобщават за смъртта му на официалните американски власти, те правят опит с военен кораб да приберат тленните му останки, но японците не разрешават. Само на главния лекар на ВМС на САЩ Лоурънс Зембш е позволено да посети Корор, където е откаран с японски военноморски съд. Тленните останки на Елис са ексхумирани, снимани и кремирани. Урната с праха Лоурънс Зембш отнася в Япония.

Няма съмнение, че японците проявяват жив интерес към Елис, но при цялото си желание той не е могъл да събере никакви данни за укрепленията на Каролинските и Маршаловите острови, тъй като те се изграждат там едва през 30-те години.