Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1853)

Янке, Курт

Германски шпионин и диверсант в Съединените щати през Първата и мистериозен нацистки разузнавач през Втората световна война.

Роденият в Германия Янке става натурализиран американски гражданин. Впоследствие твърди, че е бил в Корпуса на морската пехота и граничар по границата с Мексико преди Първата световна война, както и че е успял в бизнеса с правенето на ковчези за китайците, които родствениците искат да погребат в родината им.

Още преди Съединените щати да влязат във войната, Янке е вербуван за диверсант от Франц фон Боп — германски генерален консул в Сан Франциско. Янке постъпва на работа в корабостроителница и се предполага, че там е извършвал саботажи. Известно е, че Фон Боп е наредил на Янке да действа основно на Западното крайбрежие на САЩ, но възможно е веднъж да го е изпратил и на Източното, за да изпълни специална задача. На 30 юли 1916 г. в големи военни складове на остров Черния Том (встрани от нюйоркското пристанище, Ню Джърси) е извършен саботаж. Сред основните заподозрени е и още един агент на Фон Боп — ЛОТАР ВИЦКЕ. Смята се, че Янке е съпричастен към операцията на германското разузнаване по организирането на стачното движение в пристанищата на Източното крайбрежие.

През 1917 г. Янке е изпратен в Мексико и за него става въпрос в телеграма от ноември 1917 г., очевидно изпратена от Фон Боп за БЕРЛИН: „Курт иска допълнителни инструкции… Предлага в Мексико да бъде изпратен военноморски експерт…“ Телеграмата е прехваната и дешифрирана от британското разузнаване.

Отговорът идва също под формата на телеграма от Мадрид за германската легация в Мексико. Янке е инструктиран да се опита да изпрати агент в Съединените щати. Янке изпраща трима: Вицке, Уилям Алтендорф — бивш офицер от мексиканската армия, и Уилям Глийвс — чернокож канадец, който получава задачата да се внедри в американски профсъюз и да предизвика бунт сред чернокожите в американската армия, разположена край Ел Пасо, Тексас. И Алтендорф, и Глийвс, без да знаят един за друг, са ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ. Алтендорф е бил вербуван от американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ, Глийвс — от британски агент в Мексико. Вицке е заловен скоро след като преминава границата.

А през това време върналият се в Мексико Янке, който ръководи подривните акции в САЩ, изненадващо се натъква на конкуренция. При него идва капитан I ранг Фредерик Хинш от германския търговски флот. В телеграма, изпратена от Берлин, се казва, че Хинш трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като е немец, а Янке „не е уверен в себе си“. Янке не отстъпва мястото си без борба. Изпраща до Берлин възмутителни телеграми (всички са прехванати от англичаните). В края на краищата той става „единственият таен агент в Мексико по военноморските въпроси“.

Очевидно Янке е останал в Мексико до края на войната, а след това се е отправил към Германия. Следващия път, когато се появява в хрониките на разузнаването, е през август 1939 г., малко преди Германия да нападне Полша, в началото на Втората световна война. Дейвид Бойл, който се представя за кралски пратеник (дипломатически куриер), е изпратен в Берлин от британската разузнавателна служба МИ–6, за да узнае дали има шанс да се въвлече който и да е от високопоставените представители на нацисткото ръководство в преговори и по този начин да се отсрочи войната. В Берлин Бойл се среща с Янке, който по това време е ръководител на частна разузнавателна служба на министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп.

Съществуват подозрения, макар и немного убедителни, че Янке е ДВОЕН АГЕНТ, който работи за Германия, но по един или друг начин поддържа връзки и с британското разузнаване. Когато заместникът на фюрера на нацистката партия Рудолф Хес отлита за Шотландия през 1941 г., вбесеният Адолф Хитлер решава, че Янке е замесен по някакъв начин. Само закрилата от страна на Рибентроп спасява тогава бившия шпионин. По-късно Янке става политически съветник на бригаденфюрер ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ — ръководител на СС.

До Шеленберг достигат слухове, че Янке е посещавал Швейцария за среща със сътрудници на британското разузнаване. В хода на разследването не са намерени никакви улики и Янке отново се отървава от преследване. През ноември 1944 г. в току-що освободената от съюзниците Франция се появява един немски офицер (някой си Карл Маркус), който отначало се представя като дезертьор от германската армия, но след това съобщава на френските следователи, че е изпратен със задача „да установи контакт с англичаните“.

И Маркус успява в това начинание. Той отива в китайското посолство и оттам се свързва с представители на британското разузнаване, акредитирани към щаба на генерал Дуайт Айзенхауер. Когато британците идват на срещата, им съобщава, че е личен секретар на Янке и е упълномощен да предложи на Великобритания съвместно с Германия да попречи на следвоенните агресивни планове на Съветския съюз. Решавайки, че немецът е изпратен със задача да вбие клин между съюзниците, англичаните и американците отказват да разговарят с Маркус.

Но разузнавачите с добра памет припомнят, че Янке някога е продавал на китайците ковчези, и решават, че е възможно Маркус, обърнал се към китайското посолство, да е бил самият Янке.