Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Ейджи, Филип (1935)

Бивш АГЕНТ на ЦРУ, изведен на задгранична работа в Латинска Америка. Въпреки че никога не е бил обвиняван в шпионска дейност, бившите му колеги са го смятали за предател.

Ейджи започва работа в ЦРУ през 1957 г. след дипломирането си в университета Нотр Дам. Между 1963 и 1966 г. е изпратен в Уругвай, за да окаже помощ в операциите срещу Куба и да помогне при създаването на местни сили за сигурност. През 1967 г. е прехвърлен в Мексико, а през 1969 г. напуска ЦРУ.

Ейджи напуска Съединените щати през 1971 г. Книгата му „Поглед отвътре: дневник на ЦРУ“ („Inside the Company: CIA Diary“, 1975) е практическо потвърждение на заплахата му „да разкрие офицерите и агентите на ЦРУ и да вземе необходимите мерки, за да ги изгони от страните, където действат“. В нея той посочва имената на 2500 американски агенти и чужденци, които работят за ЦРУ, и по този начин успешно проваля операциите на агенцията в Южна Америка. През 1975 г. в списание Контрашпионин Ейджи публикува статия, в която призовава „да бъдат неутрализирани“ оперативните работници на ЦРУ. В същата статия се споменава името на РИЧАРД УЕЛЧ — резидент в Атина, убит в края на годината в Атина от левичарска групировка.

В отговор през 1982 г. Конгресът приема Закон 97–200 — закон за защита на личността на разузнавача. Разкриването на личността на хора, свързани с разузнавателната дейност на Съединените щати (вж. СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ), се счита за престъпление. През 1979 г. Държавният департамент изземва паспорта на Ейджи заради дейността му. При обжалване 2 съдилища поддържат опитите му да си запази паспорта, но през 1981 г. Върховният съд одобрява със 7 на 2 гласа правото на правителството да му откаже американски паспорт. Когато ирански терористи завземат американското посолство в Техеран през 1979 г., Ейджи предлага да анализира документите на ЦРУ, взети от посолството. Предложението му е отхвърлено.

Ейджи живее известно време в Мексико, Франция и комунистическа Куба, където на международна конференция обявява, че ще издава информационен Бюлетин на тайните операции, в който ще бъдат публикувани операциите на ЦРУ и имената на агентите на организацията по света. Ейджи издава и втора книга: „Мръсна работа: ЦРУ в Западна Европа“ („Dirty Work: The CIA in Western Europe“, 1978), а по-късно я преработва и преиздава под заглавието „Мръсна работа II“ („Dirty Work II“). В книгата се изброяват 841 мъже и жени, които Ейджи набеждава за агенти и оперативни работници в ЦРУ.

През юни 1977 г. последователно го гонят от Великобритания, а впоследствие — от Франция, Холандия и Западна Германия. През 1987 г. той влиза в Съединените щати през Канада с никарагуански паспорт. Причината да се завърне след 16 години е да представи новата си книга — „Беглец“ („On the Run“), в която твърди, че ЦРУ се опитало да го спре да публикува първата си книга — „Поглед отвътре“. Министерството на правосъдието не издава нареждане за арест и след като самоличността му е разкрита. ИЗМЕННИК от кубинското разузнаване — майор Аспиляга Ломбард, заявява, че Куба е платила на Ейджи 1 млн. долара. Ейджи отрича да е взимал пари от Куба.

Защо Ейджи направи всичко това? През 1975 г. в интервю за Плейбой той заявява: „След 12 години в агенцията най-сетне разбрах колко много страдания причинява тя. Милиони хора по целия свят са били убити или животът им е бил провален от ЦРУ и институциите, на които служи. Не можех просто да си седя и да не направя нищо.“