Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (528)

Зенит

Първият съветски фоторазузнавателен СПЪТНИК. Въпреки че е изведен в орбита две години след първия успешен американски спътник КОРОНА, в някои отношения Зенит е по-съвършен.

През 50-те години в Съветския съюз, както и в Съединените щати се наблюдава голяма загриженост към темповете на развитие на технологиите за стратегическо въоръжение у противника в резултат на все по-голямото противостоене на двете суперсили. През януари 1956 г. в Съветския съюз е взето решение да се разработи шпионски спътник. Седем месеца по-късно — през август 1956 г., е създадено експериментално конструкторско бюро под ръководството на Сергей Корольов — учен в областта на ракетостроенето.

Първият в света спътник, изведен в орбита, е изстрелян на 4 октомври 1957 г. Малкият спътник (83,5 кг) е новина номер едно в света — съобщението за него е на първите страници на всички вестници в света. Западните военни аналитици се интересуват обаче преди всичко от мощността на ракетата носител и от разчетите за влизане на спътника в орбита. Месец по-късно, на 3 ноември 1957 г., руснаците изстрелват в орбита около Земята друг спътник, който е с невероятното тегло от 508,5 кг. На борда на Спутник 2 се намира кучето Лайка. Датчиците, прикрепени към кучето, предават на Земята информация за самочувствието на животното. Проверяват се реакциите на живия организъм в безтегловност, радиацията и други физически характеристики в космическа среда. Спутник 3 е изстрелян в орбита на 15 май 1958 г. и тежи 1328 кг — тегло, което Съединените щати успяват да постигнат едва 6 години по-късно. Размерите на товара, изнасян в орбита, и мощта на ракетите носители непрекъснато се увеличават. Съветските спътници могат вече да поемат изпълнението на военни мисии, в частност разузнавателни наблюдения.

Първият разузнавателен спътник е наречен Зенит и е създаден на базата на пилотирания космически кораб Восток, изстрелян на 12 април 1961 г. с космонавта Юрий Гагарин на борда. Конструкторското бюро на Корольов означава космическия кораб Восток с 1К (първи пилотируем космически кораб). Зенит е трябвало да бъде проект 2К.

Според проекта спътникът тежи приблизително 5 т (за сравнение Корона тежи 851 кг). Разузнавателното оборудване е включвало 4 фотокамери — 2 с високо разширение и 2 с ниско, плюс възможности за РАДИОТЕХНИЧЕСКО и РАДИОЛОКАЦИОННО РАЗУЗНАВАНЕ. Било е предвидено филмите да се изпращат на Земята със специални спускаеми апарати, снабдени с парашути, а другата информация да се транслира на наземна приемаща станция. Шпионското оборудване на Зенит е било далеч по-сложно, отколкото на американския спътник Корона, който е само с 1 фотокамера и не може да извършва разузнаване на комуникациите на противника.

Първият опит Зенит да бъде изведен в орбита е на 11 декември 1961 г. Той е неуспешен, тъй като на третостепенната ракета-носител се появява повреда. Зенит пада на земята в Сибир и не е открит. При втория опит със Зенит (на 16–19 март 1962 г.) ракетната система за изстрелване и връщане работи отлично, но отказва системата за ориентиране. Затова фотокамерите не снимат предвидените ОБЕКТИ.

Третото изстрелване на Зенит, официално наречен Космос 7, е на 28 юли 1962 г. и е успешно. След почти 4-дневен полет Космос 7 спуска капсула с филма на съветска територия с добри снимки на Земята.

Усъвършенстваните спътници — Зенит и др., оборудвани с фотокамери, по-късно осигуряват на съветското разузнаване и на военните стратези подробности за състоянието на западните системи за защита, също както след това Корона и спътниците от своя страна — снимки на съветските цели. Както и американският, този първи съветски шпионски спътник се пази в тайна. Американските са под прикритието на серията Дискавърър — проучвателни спътници. Руснаците постъпват по същия начин и минават няколко години преди западната разузнавателна общност да разбере какво точно представляват съветските шпионски спътници. Серията шпионски спътници Зенит също като американските им братовчеди са важен инструмент в ръцете на държавните лидери и военните стратези при вземането на важни решения.

Следващите спътници — РЕСУРС-F и КОМЕТА, са подобрени варианти на серията Восток — Зенит и са с по-съвършени фотокамери. При по-късните разузнавателни спътници апаратурата за разузнаване на комуникациите е премахната, тъй като с нея са оборудвани специални, предназначени за тази цел спътници (вж. РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ). Разработени и пуснати в орбита са фотоспътници от четвърто и пето поколение. Продължителността на полета им също е удължена; докато спътниците Зенит са в орбита от 8 до 12 дни, то спътниците Комета и по-късните разработки работят в орбита до 8 седмици.

Разузнавателен спътник Зенит