Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Сатлър, Джеймс (1938)
АГЕНТ от източногерманското външно разузнаване в САЩ. Роден в Ню Йорк. Учи в Калифорнийския университет в Бъркли, а по-късно — в Източна и Западна Германия и в Полша. Говори свободно немски, пътува често до Европа, преподава, извършва изследователска дейност и посещава международни конференции. Известно време работи за Атлантическия институт за международни отношения в Париж.
В началото на 70-те години Сатлър пристига във Вашингтон и започва работа като специалист по международните отношения в Атлантическия съвет на САЩ — външнополитическа организация, която работи върху политическите и военните проблеми на СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ. Понякога американското правителство използва Атлантическия съвет като полигон, в който се проверяват потенциалните планове и намерения на политическото ръководство на САЩ.
През 1973 г. Сатлър е разкрит от източногермански РАЗУЗНАВАЧ, избягал в Западна Германия и предал някои от АГЕНТИТЕ, чиято информация е била изпращана в КГБ.
Сатлър е вербуван през 1967 г. Когато научава, че е работил за източногерманското разузнаване, ФБР поръчва на министъра на военноморския флот Джон Леймън, който познава Сатлър, да го вербува за ДВОЕН АГЕНТ. След като признава за шпионската си дейност пред Леймън, Сатлър бяга в Мексико, където напразно се опитва да получи помощ от съветското посолство.
След това за кратко се връща във Вашингтон, където Министерството на правосъдието, използвайки слабо познат и рядко прилаган федерален закон, го кара да се регистрира като шпионин. На 23 март 1974 г. Сатлър попълва анкета GA–1, която се издава от отдела за вътрешна сигурност на Министерството на правосъдието. Сатлър отбелязва с „да“ отговора на въпроса: Имате ли познания за тактиката на шпионажа, контрашпионажа или саботажа на чуждо правителство или чуждестранна политическа партия? След това описва живота си на шпионин:
От 1967 г. съм предал на вишестоящите си ръководители в Берлин, ГДР, информация и документи, които съм получавал за Северноатлантическия пакт от отделни лица в институции и правителствени агенции на правителствата на Германия, Съединените щати, Великобритания, Канада и Франция. Фотографирах част от тази информация с микродискова камера и поставях микродисковете в пакети, които изпращах в Западна Германия. Знаех, че началниците ми в Берлин, ГДР, по-късно ще получат пратката. Други документи и информация фотографирах с камера Минокс и лично отнасях филма на началниците си в Берлин или ги предавах на куриер. Микродисковата камера ми е дадена от началника.
Сатлър признава, че е получил приблизително 15 000 долара за дейността си, а също и Почетно отличие на Министерството за държавна сигурност на Източна Германия.
Според някои сведения американското контраразузнаване „временно“ е превербувало Сатлър и той разкрива сложната система на връзка, по която неговата информация от Вашингтон е стигала през Канада, Западна Германия и ГДР най-накрая в Москва.
Сатлър изчезва скоро след като подписва формуляра анкета, в който признава, че е шпионин. Леймън смята, че ако не е бил разкрит през 80-те години, Сатлър „досега можеше да бъде какво ли не — заместник-министър на отбраната или даже държавен секретар“.