Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1765)

Чеймбърс, Уитакър (1901–1961)

Редактор на списание Тайм, признал, че е бил съветски шпионин. Твърди, че служителят на Държавния департамент АЛДЖЪР ХИС също е бил шпионин на руснаците.

Чеймбърс е роден във Филаделфия. Учи в Колумбийския университет, но е принуден да напусне след 2 години, тъй като пише пиеса, приета за доста неприлична. През 1925 г. става член на американската комунистическа партия и се жени за съмишленичка от същата партия. Около 1931 г. влиза в състава на нелегална група на партията, използвана от Съветския съюз за набиране на свои бъдещи агенти.

През 1934 г. Чеймбърс се премества в Балтимор, където работи като КУРИЕР и доставя на съветския АГЕНТУРИСТ правителствени документи, откраднати или преснимани от държавни служители. Постепенно се разочарова от своите предишни идеали. През август 1939 г., 2 дни след като Германия и Съветският съюз подписват пакта за ненападение, той признава пред властите, че има информация за американци, които шпионират в полза на Съветския съюз. Чеймбърс, както и много други американци, приели комунизма като идеологическа антитеза на омразния хитлеристки нацизъм, приема пакта като истинска ерес.

Той отива при американския помощник държавен секретар Адолф Бърл и му съобщава, че високоцененият му помощник Алджър Хис е шпионин. Бърл приема обвинението с истинско презрение.

През юли 1948 г. Чеймбърс, вече главен редактор на списание Тайм, съобщава на Сенатската комисия за антиамериканска дейност, че Хис също е бил комунист през 30-те години и е предавал на Чеймбърс документи от Държавния департамент, които той пък е предавал на съветския представител на специалните служби. Чеймбърс описва своята първа среща с комунистическата идеология с такива възвишени думи, че този акт прилича на посвещение във вяра. Подобно на много други американци, приели комунизма през 30-те години, той си представя, че е избрал единствения възможен път, който е длъжен да следва всеки миролюбив интелектуалец, смятащ себе си за гражданин на света.

Той самият обяснява:

Станах член на комунистическата партия през 1924 г. Никой не ме е призовавал или принуждавал. По това време бях убеден, че обществото, в което живеем ние — цялата западна цивилизация, е достигнало кризисен период, а Първата световна война бе военното изражение на тази криза, че обществото ни е обречено на срив или преход към варварство. Не разбирах причината за кризата и не знаех какво мога да направя, за да помогна, но чувствах, че като умен човек трябва да направя нещо. В творбите на Карл Маркс открих обяснението на историческите и икономическите причини на кризата, а в творбите на Ленин — отговора на въпроса, какво да правя.

И Чеймбърс започва да работи за ръководената от Москва нелегална организация със седалище във Вашингтон. „Не може да се каже, че шпионажът по това време беше наша главна цел, — казва Чеймбърс. — Първоначалната цел бе внедряване на комунисти в американското правителство. Но шпионажът несъмнено стоеше като следваща задача.“