Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (2)

Хронология на по-важните събития, споменати в книгата

Около 1880 г. пр.н.е. Братята на Йосиф пристигат в Египет да търсят храна; Йосиф — управител на Египет, вторият човек след фараона, ги обвинява в шпионаж; те не разпознават в него своя брат.

Около 1255 г. пр.н.е. Водени от Моисей, евреите напускат Египет и тръгват към Обетованата земя. Моисей и неговият приемник Исус Навин стават първите ръководители на шпиони.

17 ноември 1558 г. Елизабет е коронясана за кралица на Англия. По нейно време (1558–1603) сър Франсис Уолсингам създава крупна шпионска мрежа в Европа, действаща в интерес на английската корона.

15 юни 1775 г. Континенталният конгрес назначава Джордж Вашингтон за командващ въоръжените сили на американските колонисти. Той става и ръководител на разузнаването.

26 декември 1776 г. Битката при Трентън. След като прекосява река Делауер, армията на Вашингтон печели първата си победа над англичаните. Това събитие оказва голямо влияние върху решението на Франция да подкрепи американците.

19 октомври 1781 г. Британската армия капитулира в Йорктаун, Вирджиния, след като колониалните сили с подкрепата на френския флот й нанасят решително поражение. Това довежда до края на Войната за независимост на Северна Америка.

14 юли 1789 г. Парижки занаятчии щурмуват Бастилията. Из цяла Франция се развихрят терор и грабеж на собствеността на аристокрацията.

22 септември 1792 г. Провъзгласена е Първата република във Франция.

21 януари 1793 г. Френската революция достига своята кулминационна точка. Екзекутиран крал Луи XVI.

2 декември 1804 г. Наполеон Бонапарт се провъзгласява за император. Настъпва краят на Първата република.

12 април 1861 г. Артилерия на Конфедерацията открива огън по Форт Съмтър в пристанището Чарлстън, Южна Каролина. Това е първият залп на Гражданската война в САЩ.

1–3 юли 1863 г. Битката при Гетисбърг, Пенсилвания — най-северната точка, до която стигат войските на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ.

2 април 1865 г. Северните щати завладяват столицата на южните щати (Конфедерацията) Ричмънд, Вирджиния. Генералите Юлисъс Грант и Робърт Лий се срещат седмица по-късно и слагат край на войната, въпреки че части на Конфедерацията отказват да се предадат до 26 май.

14 април 1865 г. Президентът Ейбрахам Линкълн е застрелян от Джон Уилкс Бут — агент на Конфедерацията. Линкълн умира на следващата сутрин.

15 февруари 1898 г. Американският боен кораб Мейн потъва в пристанището на Хавана. Взривът на кораба преди това, вероятно напълно случаен, води до война между САЩ и Испания.

1 май 1898 г. Командващият Джордж Дюи разгромява испанската флота в Манилския залив. В резултат от победата му САЩ установяват контрол над Филипините и Гуам.

1 август 1914 г. Германия обявява война на Русия и на Франция (3 август). Започва Първата световна война. Великобритания обявява война на Германия на 4 август.

1 февруари 1917 г. Германия започва тотална подводна война. Непрекъснатите атаки на немските подводници са ключов фактор за решението на САЩ да влязат във войната.

15 март 1917 г. Руският император Николай II абдикира и с това слага край на монархията. Съставено е парламентарно правителство.

6 април 1917 г. САЩ влизат във войната срещу Германия.

7 ноември 1917 г. Болшевиките завземат властта в Петроград (Санкт Петербург). Арестувано е Временното правителство. В Русия пламва първата искра на революцията и Гражданската война.

Юни 1918 г. Американски военни части дебаркират в Мурманск, Русия, под предлог да осигурят охраната на военните доставки. В действителност американските, английските, френските и японските войски влизат в Русия, за да помогнат за свалянето на болшевишкия режим.

11 ноември 1918 г. Сключено е примирие между Германия и съюзниците (Антантата), с което се слага край на Първата световна война.

21 януари 1924 г. В СССР умира В. И. Ленин. На власт идва Йосиф Сталин.

29 юли 1936 г. Войските на генерал Франсиско Франко се прехвърлят от Мароко в Испания с германски транспортни самолети, тъй като, ако бъдат прехвърлени по море, ще бъдат пресрещнати от републиканския флот. В Испания започва гражданска война, в която Германия подкрепя франкистите, а Съветският съюз — републиканците.

Октомври 1936 г. Японците започват кампания за завземането на Китай. Техни войски окупират Шанхай през ноември 1937 г. и Нанкин през декември 1937 г. И в двата града има масови случаи на изнасилвания и убийства на мирни жители.

Март 1939 г. Мадрид е превзет от войските на Франко. Франкистите постигат пълна победа през април.

1 септември 1939 г. Германия напада Полша. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Това е началото на Втората световна война.

10 май 1940 г. Германските войски навлизат във Франция, Белгия и Нидерландия. Уинстън Чърчил избран за министър-председател на Великобритания.

22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз.

7 декември 1941 г. Японската морска авиация и малки подводници нанасят внезапен удар по тихоокеанската база на ВМС на САЩ в Пърл Харбър (Хавай). САЩ влизат във Втората световна война. На 11 декември Германия и Италия обявяват война на САЩ.

4 юни 1942 г. След 6-месечна необезпокоявана агресия в Тихия океан в битката при Мидуей японците за пръв път претърпяват значително поражение въпреки численото си превъзходство над американските военноморски сили.

8 август 1942 г. В Гуадалканал на Соломоновите острови дебаркират американски морски пехотинци. Това е първата настъпателна операция на американците в Тихия океан.

8 ноември 1942 г. Навлизане на англо-американските войски във френска Северна Африка в хода на крупно настъпление на съюзническите сили във Втората световна война.

Ноември 1942 г. Съветските войски започват настъпление към река Дон, което довежда до решителната битка при Сталинград, завършила на 31 януари 1943 г. с капитулацията на отбраняващата се там немска армия. Това е първото крупно военно поражение на Германия във войната.

3 септември 1943 г. Американски и британски войски дебаркират в Италия. На 8 септември обявена капитулацията на италианското правителство.

6 юни 1944 г. Съюзническите армии дебаркират в Нормандия в Деня Д.

15 юни 1944 г. Американски бомбардировачи B–29 Суперфортрес, действащи на база в Китай, нанасят първите мощни бомбени удари над Япония.

12 април 1945 г. В САЩ умира президентът Рузвелт; мястото му заема Хари Труман.

2 май 1945 г. Капитулация на Берлин след самоубийството на Адолф Хитлер на 30 април. На 8 май Германия капитулира пред съюзниците.

6 август 1945 г. Бомбардировач B–29 пуска атомна бомба над Хирошима, а 3 дни по-късно друг B–29 пуска атомна бомба над Нагасаки. (Първата американска атомна бомба е детонирана в Аламогордо, Ню Мексико, на 16 юли 1945 г.)

15 август 1945 г. Японското правителство обявява, че приема условията на съюзниците за прекратяване на войната. Официалната церемония по капитулацията на Япония става на палубата на американския боен кораб Мисури в Токийския залив на 2 септември.

Ноември 1946 г. Френските войски във Виетнам започват бойни действия срещу (комунистическото) движение Виетмин. Франция се стреми със сила да запази контрола си над Индокитай.

1 април 1948 г. Съветските войски прекъсват достъпа на американци и англичани в Берлин, провокирайки със своята „берлинска блокада“ конфликт между Запада и Съветския съюз. Кризата продължава до 30 септември 1949 г., като през това време американски и английски транспортни самолети все пак успяват да доставят в града 2,3 млн. т въглища и продоволствие.

14 май 1948 г. Израел обявява независимостта си и веднага е нападнат от 7 арабски държави.

21 януари 1949 г. Китайските комунисти завземат Пекин, след като удържат победа над националистите от Гуоминдан. Това води до провъзгласяването на Китайската народна република.

25 август 1949 г. Първата съветска атомна бомба детонирана на опитен полигон в казахската пустиня. Опитът е осъществен няколко години преди датата, предвидена от западните учени.

25 юни 1950 г. Войски на Северна Корея нахлуват в Южна Корея и пресичат 38-ия паралел, с което поставят началото на Корейската война. Американски войски, действащи под егидата на ООН, отговарят на агресията.

26 ноември 1950 г. Китайски войски преминават в настъпление срещу силите на ООН в Северна Корея.

5 март 1953 г. Умира съветският диктатор Сталин.

27 юли 1953 г. Корейската война завършва с примирие.

7 май 1954 г. След 56-дневна обсада френският гарнизон в крепостта Диен Биен Фу се предава. Пленени са около 10 000 френски войници, а други 10 000 загиват. Това поражение води до окончателната загуба на Индокитай за Франция.

3 януари 1955 г. Пусната във вода американската подводница Наутилус — първият морски съд в света, задвижван с атомна енергия.

25 февруари 1956 г. Никита Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин по време на XX конгрес на комунистическата партия в Москва.

23 октомври 1956 г. Съветски войски влизат в Будапеща.

29 октомври 1956 г. Израелски войски нападат Египет. Започва Синайската кампания. Великобритания и Франция я използват като предлог за нападение срещу Египет с цел да контролират Суецкия канал.

4 октомври 1957 г. Съветският съюз извежда в околоземна орбита първия в света изкуствен спътник на Земята Спутник 1.

1 януари 1959 г. 3-годишната партизанска война срещу диктатора Фулхенсио Батиста завършва с победа. Фидел Кастро поема контрола над Куба.

1 май 1960 г. Над територията на Съветския съюз е свален американският разузнавателен самолет Ю–2 (U–2), пилотиран от Франсис Гари Пауърс (до този момент цели 4 години успешно продължават разузнавателните полети, обаче инцидентът води до прекратяването на тази програма).

18 август 1960 г. Извършена първата успешна аероснимка на територията на Съветския съюз с американския разузнавателен спътник Корона.

12 април 1961 г. Съветският космонавт Юрий Гагарин с космическия кораб Восток извършва първия полет на човек в Космоса.

17 април 1961 г. Кубински емигранти, вербувани и обучени от специалисти на ЦРУ, осъществяват опит за въоръжено навлизане в Куба в района на Залива на прасетата. Войските на Кастро отблъскват нашествениците.

13 август 1961 г. Властите в Източна Германия издигат Берлинската стена, за да спре потокът от източногерманци към Запада. Повече от 3 млн. вече са емигрирали в Западна Германия.

22 октомври 1962 г. Президентът Кенеди съобщава, че Съветският съюз разполага балистични ракети в Куба. Неоспоримите доказателства са събрани от разузнавателни самолети Ю–2 (U–2).

2 август 1964 г. Северновиетнамски торпедни катери атакуват американски есминци, патрулиращи в Тонкинския залив. На 4 август американците нанасят ответен удар по Виетнам със сили на морската авиация. САЩ окончателно се обвързват във Виетнамската война.

8 март 1965 г. Дебаркиране на морски пехотинци на САЩ в Да Нанг, Южен Виетнам. Това са първите американски бойни части, влезли във войната.

30 януари 1968 г. Северен Виетнам предприема масирана атака срещу Южен Виетнам на виетнамската лунна Нова година (Тет). Нападнати са Сайгон и други градове. Независимо от първоначалния им успех северновиетнамците скоро са разгромени. В САЩ средствата за масова информация смятат американците за загубилата страна.

30 януари 1969 г. Президентът Никсън обявява изтеглянето на американските войски от Виетнам. Последните американски бойни единици напускат Южен Виетнам на 29 март 1973 г.

17 юни 1972 г. Разкрито е проникването на водопроводчиците в щабквартирата на Националния комитет на Демократическата партия, зад което стои администрацията на Никсън. Инцидентът довежда до оставката на президента Никсън на 9 август 1974 г.

29 април 1975 г. Американският персонал спешно се евакуира от Сайгон, където настъпват северновиетнамските войски. Войната във Виетнам завършва с победа на комунистите.

9 ноември 1989 г. Тълпи събарят част от Берлинската стена. Обединението на Германия е обявено на 3 октомври 1990 г.

2 август 1990 г. Иракски войски окупират Кувейт.

27 февруари 1991 г. Съединените щати заедно с интернационални сили под егидата на ООН започват 100-часовата сухопътна война за освобождаване на Кувейт и за отблъскване на иракската армия. Сухопътната война е предшествана от едномесечни масирани бомбардировки над Ирак.

Декември 1991 г. Разпада се Съветският съюз, с което се слага край на Студената война.