Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1811)

* Шин Бет

Израелска служба за вътрешна сигурност. Името идва от първите две букви на Шин и Бет на иврит — Sherut Habitachon Haklali (Обща служба за сигурност).

Шин Бет преживява многочислени провали, които получават широка известност. Що се касае до успехите, то за разлика от тези на МОСАД те рядко са ставали достояние на широката публика.

Службата е създадена на 30 юни 1948 г. — 6 седмици след обявяването на израелската независимост. Командването е в ръцете на ИСЕР ХАРЕЛ. Отначало Шин Бет е съставна част от израелските сили за отбрана, откъдето се осигуряват поддръжката, заплащането и военните звания за малобройния персонал. (Харел е издигнат в звание подполковник.) Харел смята, че Шин Бет трябва да бъде цивилна организация, но в началото на 1950 г. тя е поставена директно под контрола на Министерството на отбраната.

Службата продължава да бъде „загубена“ сред бюджета и политическите спорове в министерството и Харел продължава да настоява пред министър-председателя Давид Бен Гурион — негов близък приятел, Шин Бет да се обособи като автономна служба. Това е сторено по-късно през 1950 г., като Шин Бет минава на подчинение директно на министър-председателя.

Междувременно след скандалното и позорно отстраняване на ИСЕР БЕЕРИ от длъжност през 1949 г. Харел поема и ръководството на АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. По настояване на Бен Гурион той е наречен МЕМУНЕХ — „отговорник“ на всички израелски разузнавателни действия. Харел се задържа на поста в Шин Бет до 1952 г., когато заместникът му Изи Дорот поема командването за 1 година. По-късно директорските длъжности на Мосад и на Шин Бет вече са разделени. Вътрешната сигурност в Израел през по-голямата част от кратката история на страната е обусловена от многобройното арабско население — около 18 на сто. В края на 1948 г. процентът спада с прииждането на имигрантите евреи, а също и с повишаването на раждаемостта. Арабската заплаха е двустранна. Първо, съществува опасност от шпионаж от арабските държави, които не само водят войни с Израел, но и изпращат саботьори и терористи. Второ, съществува възможност от вътрешни размирици от арабското население вътре в страната. С течение на времето с признаването на Израел от някои арабски държави (първата арабска страна, признала Израел, е Египет — през 1979 г.) вътрешната заплаха от ислямските терористични организации, като Ислямски джихад, Хамас и Хизбула, нараства. Тези групи се противопоставят на всички съглашения с израелците. (Ситуацията се изостря много, когато се постигат споразумения, осигуряващи на палестинците ограничен контрол на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа — на т.нар. окупирани територии.)

Дълго време фактически всички сили и ресурси на Шин Бет са насочени срещу арабската опасност. Но против Израел започват да работят агенти и от неарабски страни, в това число приятелски. Скоро след като се установява в Израел през 1948 г., ВОЛФ ГОЛДЩАЙН започва да изпраща информация на съветското НКВД, а след това и на КГБ. По-късно за руснаците шпионира и ШИМОН ЛЕВИНСОН. И двамата достигат висши постове в израелските държавни структури и причиняват значителни вреди, преди да бъдат разкрити. А ЙОСИ АМИТ пък шпионира за САЩ — главния съюзник на Израел.

Шин Бет разширява дейността си, като взема под контрол всички съветски дипломати и тези от Източния блок. Но главният обект на израелското разузнаване си остават арабите. Аврам Ахитув е принуден да се оттегли като директор през декември 1980 г. в разгара на политически противоречия. Те са свързани с опита за убийство на трима арабски кметове на градове по Западния бряг на река Йордан. Вследствие на атентата кметът на Наблус загубва и двата си крака, а кметът на Рамала — единия.

Служители на Шин Бет правят опит да прикрият, че на 12 април 1984 г. са пребили до смърт двама араби, отвлекли автобус близо до Газа. Арабите са заловени — военните нахлуват в автобуса, задържан от похитителите. По време на атаката са убити други двама терористи. В акцията загива и израелски войник — жена, която е пътувала с автобуса. Директорът на Шин Бет — Аврам Шалом, подава оставка през юли 1986 г. след разкритието, че двамата похитители са били живи, когато са били отведени от офицерите на Шин Бет в полицейския участък. А в доклада им се твърди, че всички похитители са убити по време на атаката на автобуса. През юли 1986 г. президентът на Израел ХАИМ ХЕРЦОГ оневинява действията на Шалом и тримата му подчинени, макар и да не е повдигнато обвинение в убийство към тях. Херцог — 2 пъти ръководител на военното разузнаване, издава оправдателна заповед, за да потули нещата и да избегне допълнителни поражения върху органите на сигурността. По-късно още 7 други членове на Шин Бет са оправдани за действията им по време на щурма.

Година по-късно Шин Бет участва в нова съмнителна операция. През май 1987 г. израелският Върховен съд установява, че службата е използвала незаконни методи за разпит и е предала фалшиви свидетелски показания в случая за шпионаж на лейтенанта от армията Изат Нафзу, представител на националните малцинства (черкезка община). Войникът, освободен след 7 и половина години затвор, е бил набеден от Шин Бет, че продава тайни и крадени оръжия на палестински партизани, и е бил осъден.

Сътрудници на Шин Бет са представили фалшиви доказателства на военния трибунал, който е съдил Нафзу. Съдийската комисия, създадена да разследва методите и начина на действие на Шин Бет, излиза с доклад през 1987 г., в който се отбелязва, че през последните 17 години следователите на Шин Бет системно са лъгали в съда за методите си на разпит. Комисията твърди също, че редовно са били използвани физически и психологически тормоз, за да се стигне до признание.

Преди края на 1987 г. се разкрива, че от Шин Бет са били отстранени трима сътрудници, защото уж са се опитали да прикрият обстоятелствата за смъртта на 23-годишен палестинец, който е починал в затвора след разпити, проведени през юли 1987 г. На следващата година Йосиф Хармелин подава оставка като директор на Шин Бет.

През декември 1987 г. загрижеността за вътрешната сигурност нараства с началото на палестинското въстание, известно като Интифада. Млади араби от Западния бряг и от ивицата Газа започват да се бунтуват, като замерят и убиват с камъни членове на израелските сили за сигурност, чупят прозорците на арабски магазини, останали отворени по време на часовете на стачката, и възбуждат духовете. Израелският отговор е сила — сълзотворен газ, побоища, гумени куршуми, а понякога и истински: Шин Бет и полицията откриват огън с истинско оръжие срещу младите момчета, въоръжени с камъни.

Въстанието създава ново, по-младо поколение на войнствено настроени палестински лидери. У тях надделява идеята, че трябва да разчитат сами на себе си, да преодолеят религиозните, политическите, икономическите и социалните различия, за да създадат общ фронт срещу израелския контрол в района.

Интифадата, която продължава до 1990 г., е основната „заплаха“ над Израел. През 1993 г. се появява друга заплаха за вътрешната сигурност — стават известни тайните разговори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Части от Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа по-късно ще бъдат предадени под контрола на ООП.

В Израел веднага надига глава дясната опозиция, протестираща срещу преговорите с палестинците. Но Шин Бет недооценява нейното влияние и сила. А през това време израелците, които живеят в окупираните територии — много малък брой заселници, скоро преминават от думи към дела. Нападения над араби, в това число масовото убийство на вярващи в джамия по време на намаз от обезумял стрелец, създават нови грижи на израелската служба за сигурност. Шин Бет не успява да предотврати убийството на министър-председателя Ицхак Рабин на 4 ноември 1995 г. Мисълта евреин да убие друг евреин по „политически“ причини очевидно е толкова ужасна и невъзможна, че службата дори не е допускала и разглеждала подобен вариант.

Убийството, снимано с видеокамера от случайно лице, ясно показва с каква лекота убиецът се е приближил до обекта си. Карми Гилон — директор на Шин Бет, поема пълна отговорност за неуспеха да бъде защитен Рабин. Приемникът му — контраадмирал АМИ АЯЛОН, точно тогава се е оттеглил от поста ръководител на израелския военноморски флот. Той е първият директор на Шин Бет, който е оповестен официално при назначението, което е очевидна стъпка към възстановяване на общественото доверие в службата за сигурност.

Директори на Шин Бет

Сред директорите на Шин Бет, изброени по-долу, прави впечатление, че Йосиф Хармелин е оглавявал агенцията 2 пъти. Исер Харел е единственият човек, който е служил като директор и на Шин Бет, и на Мосад.

1948–1952 — Исер Харел.

1952–1953 — Изи Дорот.

1953–1963 — Амос Манор.

1964–1974 — Йосиф Хармелин.

1974–1981 — Аврам Ахитув.

1981–1986 — Аврам Шалом.

1986–1988 — Йосиф Хармелин.

1988–1994 — Якоб Пери.

1995–1996 — Карми Гилон.

1996 — Ами Аялон.