Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (862)

Мидуей

Повратна точка във военните действия в Тихия океан през Втората световна война, когато значително по-малобройна и неподготвена за такова сражение американска военноморска част извоюва решителна победа над японския флот, който се опитва да превземе остров Мидуей и Хавайските острови и да въвлече американския флот в решителна битка. Американската победа при Мидуей се дължи до голяма степен на военноморските криптолози, разчели японските военноморски КОДОВЕ (вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ).

Японските стратези планират превземането на Мидуей и Западните Алеутски острови, за да се създаде японска отбранителна линия от Киска на Алеутските острови чак до Мидуей на Маршаловите и Гилбъртовите острови, след това западно до Порт Морсби и Холандска Ост Индия. Превземането на Мидуей също трябва да бъде отговорът на бомбардировката над Япония от април 1942 г., ръководена от подполковник Джеймс (Джими) Дулитъл. По замисъл контролът над Мидуей трябва да лиши ВМС на САЩ от бази за подводниците му, а също така да стане предмостие към превземането на Хавайските острови.

Американските военноморски криптолози разбират, че се подготвя важна японска операция, но не могат да определят мястото на предполагаемия удар, тъй като японците използват КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ. Един от криптолозите — ДЖ. ХОЛМС, предлага американският командващ в Мидуей да изпрати съобщение в Пърл Харбър, че устройството за дестилиране на вода на острова е развалено. Съобщението се изпраща с простичък код, за да могат японците да го дешифрират. Малко след това криптолозите дешифрират закодираното японско съобщение, в което се казва, че на AF има недостиг на вода. По този начин американците научават, че става въпрос за Мидуей.

Японците насочват почти всички налични военни кораби към Мидуейско-Алеутската атака, включително 8 от общо 10-те действащи японски самолетоносача. Американските декодировчици успяват да съставят доста подробна скица на японския план. Командирът на американския флот за района на Тихия океан адмирал Честър Нимиц независимо от несъгласието на някои щабни офицери, които са скептично настроени към анализа от декодирането, решава да изпрати само 3 самолетоносача срещу японските сили, ръководени от адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО. Японците са изненадани и в последвалата на 4 юни 1942 г. битка, която не стихва цял ден, 4 японски самолетоносача и 1 японски кораб са потопени от американски самолетоносачи за приводняващи се самолети, а друг е сериозно повреден. Всички 250 самолета на самолетоносачите са изгубени, както и много от опитните пилоти и екипажите за техническо обслужване. Американските загуби са 1 самолетоносач и 1 кораб. Това е първото значително поражение на японския флот от 1592 г. Битката слага край на японската военна експанзия в Тихия океан.

Вж. РОШФОРТ, ДЖОУЗЕФ.