Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (362)

Грийн, Греъм (1904–1991)

Английски романист и АГЕНТ в МИ–6. Грийн обобщава своето отношение към писането и шпионската дейност в романа „Начин на живот“ („A Sort of Life“, 1971): „Предполагам… че всеки романист има нещо общо с шпионите. Той наблюдава, дочува, подслушва, търси мотиви и анализира характери…“

Изключителният му интерес към шпионажа се събужда през 1924 г. още като студент в Оксфорд. Използва средства, предоставени му от германското посолство в Лондон, и прави обиколка на все още окупираната Германия, за да открие доказателства за организирани от французите бунтове в окупираната от тях зона. Работи в издателския екип на Таймс от 1926 до 1930 г. и като филмов критик към Спектейтър до 1939 г. Когато започва войната, Грийн вече е романист с име. Станал е известен с романа от 1932 г. „Влакът за Истанбул“ („Stamboul Train“), в Съединените щати публикуван под заглавието „Ориент експрес“ („Orient Express“), и с други творби. Романът „Доверен агент“ („Confidential Agent“, 1939) отразява военновременната му работа.

Сестрата на Грийн — Елизабет, която работи в един от отделите на МИ–6, го привлича в тази служба. ДОСТЪПЪТ до секретни материали му е отказан след разкритието, че има съдебно досие. Срещу него е повдигнато обвинение за лъжа от изпълнителните директори на филмово студио, вбесени от твърденията му, че филмите на Шърли Темпъл — детето актриса, имат сексуален подтекст. Затова приемането на Грийн в МИ–6 трябвало да получи личното одобрение на директора на агенцията.

Пряк началник на Грийн е ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. „Едва ли можеше да съществува по-добър шеф — пише по-късно Грийн. — Винаги проявяваше дребни жестове на лоялност към колегите си, но, разбира се, най-голямата му проява на лоялност съвсем не ни беше известна.“

Първата разузнавателна задача на Грийн е във Фрийтаун, Сиера Леоне, където ръководи агенти и наблюдава крайбрежната зона. Известно е, че там се въртят трафиканти и шпиони. Във Фрийтаун написва книгата „Управление на страха“ („The Ministry of Fear“, 1943). След това Филби го изпраща в неутрална Португалия, която е доста голям център на шпионажа. През 1945 г. Грийн се премества от МИ–6 в отдела за политическо разузнаване на Министерството на външните работи, но скоро напуска.

След войната написва „Същността на нещата“ („The Heart of the Matter“, 1948), в чиято основа са преживяванията му в Западна Африка. Когато заминава за окупирана ВИЕНА, за да работи над сценария на „Третият“ („The Third Man“) — създаден по разказа със същото име, съветските РАЗУЗНАВАЧИ там го подозират, че все още работи за МИ–6. Подхвърлена реплика от разузнавач за престъпниците, които използват отходните канали на Виена, вдъхновява Грийн да използва мястото за сцените на преследване. Мнозина смятат, че прототип на Хари Лайм — главния герой във филма, е Ким Филби. Самият Грийн пише във вестникарска статия, че е използвал определението ТРЕТИЯТ много преди да бъде употребен за Филби.

След като Филби е разобличен като шпионин, Грийн казва: „Аз го харесвах. По онова време често се питах какво ли ще направя, ако открия, че е таен агент. Мисля, че ако се бе изпуснал за нещо в пияно състояние, щях да му дам 24 часа, за да си оправи нещата, и тогава щях да докладвам за него.“

Познанията на Грийн в разузнаването му помагат да погледне от хумористичната страна на шпионажа в „Нашият човек в Хавана“ („Our Man in Havana“, 1958). В книгата „Човешкият фактор“ („The Human Factor“, 1987) шпионажът е представен като тъмен, неморален акт. За прототип на героя на „Човешкият фактор“ Морис Касъл — ДВОЕН АГЕНТ, „не съм използвал Филби“, казва по-късно Грийн. „Зная много добре от опит — пише той, — че е напълно възможно да създам един незначителен и дори преходен характер на герой на базата на истински човек.“ Според един биограф Грийн е изпратил копие от ръкописа на Филби в Москва и го е попитал за мнението му. В романа британски разузнавач, който е съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ, разказва на руснаците за секретно британско-южноафриканско споразумение, подписано с цел да се предпазят златните находища в Южна Африка от руснаците. След публикуването на романа е оповестено съществуването на подобно споразумение. Биографите изтъкват подобни неща, за да разпръснат съмнението, че Грийн в действителност не е прекъснал контактите си с британското разузнаване.

„Тихият американец“ („The Quiet American“, 1955) е книга, вдъхновена от опита на Грийн като журналист във Френски Индокитай, където се запознава с прототипа на главния си герой — американския специалист в партизанските войни ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ. Там наблюдава как са манипулирани агентите на новосъздаденото ЦРУ. В романа, след като на оживен площад избухва бомба, Пайл — американецът, чийто прототип е Лансдейл, поглежда мокрите петна по обувките си и пита: „Какво е това?“ Англичанинът, който води разказа (Грийн), отговаря: „Кръв. Не си ли виждал преди?“ В този момент, когато американецът „за пръв път вижда истинска война“, американското участие във Виетнам е предопределено. Грийн отново е открил в пътуванията си из тайнствения лабиринт на шпионажа малките факти от историята, като успява да ги пресъздаде в роман.

По-големият брат на Грийн — Хърбърт, през 30-те години шпионира за кратко в полза на японците, като предава на една от връзките си в Лондон фалшиви секретни материали, които е събрал от публикувани източници. Той шпионира и по време на Гражданската война в Испания. Доста неумел мошеник, вероятно той е първообразът на продавача на прахосмукачки, който става британски шпионин в книгата „Нашият човек в Хавана“.