Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (299)

Военноморска криминалноследствена служба (ВКСС)

Служба на ВМС на САЩ, която отговаря за следствената и контраразузнавателната дейност.

До декември 1992 г. ВКСС се нарича Военноморска следствена служба (ВСС). Но във ВМС кой знае защо решават, че допълнителната дума към названието ще помогне на службата да укрепи доста разклатената си репутация. През 80-те години следствената служба е остро критикувана за начина, по който се е справила със случаите на шпионаж, и отново през 1992 г. — за неуспеха й да открие сексуалния тормоз, който упражняват военноморските пилоти, известен като Тейлхук.

През 1987 г. ВСС — както тогава се нарича — оглавява разследването на нашумялото шпионско дело на американските морски пехотинци, охраняващи посолството на САЩ в Москва. Въпреки че ФБР е водещата агенция в случаите на шпионаж, ВСС е привлечена, тъй като морските пехотинци са под юрисдикцията на военноморския флот.

Службата е критикувана остро и през 1985 г. заради неуспеха й да разкрие международна контрабандна мрежа, която успява да се добере до важни части за самолет F–14 Томкет от самолетоносача Кити Хоук и да ги предостави на Иран, както и заради шпионската мрежа Уокър, която функционира във флота от 1968 г. (Вж. УОКЪР-МЛАДШИ, ДЖОН.)

През Първата световна война разрасналото се Управление за военноморско разузнаване (УВР) използва професионални следователи, за да събират информация за възможностите на едни или други чуждестранни военни структури и да анализират вероятните диверсии. По това време УВР се намесва в контраразузнаването и сигурността на военноморските станции и бази. Последните 2 функции УВР изпълнява до 1985 г. чрез Военноморската следствена служба, а след това е създадена отделна структура — Командване на военноморската следствена служба.