Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1039)

Официален отказ

Първоначално така се нарича в САЩ методът за организиране, координиране и провеждане на американски АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ. Всичко се извършва така, че да има възможност достоверно да бъде направено официално изявление, че не съществува американско участие в една или друга операция — финансирана или подкрепяна. По-късно този метод се използва от висшите служители и подчинените им като начин на комуникация, без да се съобщава нещо изобличаващо. При внимателното обсъждане на възможни тайни операции не се използват конкретни изрази, за да не се разкрие кой нарежда, разрешава и участва. Ако нещо бъде написано или казано, като се следва доктрината на официалния отказ, думите няма да бъдат неудобни или политически изобличителни, ако се разкрият пред обществото.

Когато шпионският самолет U–2 е свален над Съветския съюз например, президентът Айзенхауер прави официален отказ под ПРИКРИТИЕТО, че това е бил невъоръжен самолет, изпълнявал синоптична мисия. Тази версия бързо губи достоверността си, когато руснаците разкриват, че пилотът ГАРИ ПАУЪРС е жив и е признал, че е шпионин.

Самите думи „официален отказ“ никога не се използват. Доста подробно обяснение, но без точна формулировка е направено при свидетелските показания през 1975 г. пред КОМИСИЯТА ЧЪРЧ, когато освен другите въпроси се дават показания за планирани убийства, подклаждани от ЦРУ. РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ — ръководител на тайните операции в ЦРУ, обяснява как АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, трябвало да дава обяснения на президента Айзенхауер и на президента Кенеди за планираните убийства. Дълес е изтъкнал: „Главният замисъл беше да бъде всичко достатъчно ясно, така че президентът… да може да нареди прекратяване на операцията, но да му се предостави възможно най-малко информация извън тази, която е достатъчна, за да стане ясно какъв е общият смисъл. Целта на подобен подход е той чистосърдечно да може да отрече, че е знаел за въпросната операция, ако нещата бъдат разкрити.“