Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1012)

Организация на обединените нации

Още от създаването й в края на Втората световна война Организацията на обединените нации (ООН) е истински магнит за шпиони. Когато делегатите от съюзническите страни се срещат в Сан Франциско през 1945 г., за да създадат ООН, Съединените щати следят и подслушват всичко. Използвайки стандартните техники за радиопрехващания и декодиране, разузнавателни служби за наблюдение не пропускат нито едно дипломатическо съобщение между Сан Франциско и посолствата във Вашингтон. Уловената информация след това се предава на високопоставени лица във Вашингтон като прехваната дипломатическа поща — МЕДЖИК.

Много от тези прехванати дипломатически съобщения са засекретени до 1993 г., но дори и тогава разсекретените документи са цензурирани. АНС, въпреки че през 1993 г. признава, че САЩ са извършвали подслушвателна дейност на някои от съюзническите страни, все още проявява изключително внимание към тези съобщения на някои от предполагаемите приятелски настроени дипломати.

Съветският съюз също много бързо открива, че ООН е потенциална банка за шпионски данни. ДОНАЛД МАКЛИЙН — дългогодишен съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското Министерство на външните работи, е имал широк достъп до информацията на ООН. През пролетта на 1945 г. той отстоява съветската позиция по 2 ключови въпроса в ООН: съветското право на вето в Съвета за сигурност и членството на Украйна и Белорусия в ООН, което дава на Съветския съюз право на 3 гласа в Общото събрание на ООН.

През 1946 г. руснаците отправят предложение към САЩ и Великобритания, внасяйки резолюция, според която всеки член на ООН трябва да декларира броя и разположението на въоръжените си сили на териториите на други страни. За да предизвика реакция, Маклийн работи с директора на американската Служба по специални политически въпроси към Държавния департамент, сред чиито задължения е и ООН. Директор е АЛДЖЪР ХИС, който по-късно ще бъде обвинен, но никога няма да бъде съден за шпионаж в полза на руснаците. Двамата мъже обменят информация за войските и на двете страни. Така Маклийн успява да докладва на руснаците, че САЩ имат войски на 108 места в света — включително 52 590 души в Южна Корея. Тази информация е от голям интерес през 1950 г., когато започва Корейската война.

От самото начало до края на Студената война ООН и подчинените й агенции (особено в Женева и ВИЕНА) са сред най-предпочитаните места за действие на съветското разузнаване, а също и за лов на шпиони от страна на ФБР. Първият известен случай, в който е замесен американец — шпионин в ООН, е от март 1949 г., когато ДЖУДИТ КОПЛЪН — служителка от Министерството на правосъдието, е арестувана за пренасяне на документи, които е трябвало да предаде на Валентин Губичев — руснак, назначен в групата на ООН по планирането и строежа на бъдещата сграда на ООН на Ийст Ривър. (По това време централата на ООН е в Лейк Съксес, Лонг Айлънд.) Губичев е осъден на 15 години за шпионаж, но получава разрешение да напусне страната.

До средата на 50-те години руснаците имат строги ограничения за постовете в ООН поради страх да не се появят изменници. И тогава, след като бивши колонии в Африка и на други места получават независимост и искат членство в ООН, съветските служители в разузнаването разбират, че има възможност да използват ООН като място за срещи на съветски РАЗУЗНАВАЧИ с лидери от Третия свят. Сътрудниците на КГБ работят също така за укрепване на „връзката между ООН и просъветските организации, като Световния съвет за мир“, както се казва в доклад от 1985 г. на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването.

С извоюването на място в Международната агенция за атомна енергия във Виена съветските разузнавачи получават и достъп до западна информация, свързана с ядрената енергия. Едно от най-ранните въведения към технологията на база данни е през 1974 г., когато съветски служител, който е на съвещание в ООН в Ню Йорк, вижда системата за база данни на Ню Йорк таймс. Следващата седмица съпругата на РЕЗИДЕНТА на КГБ в Ню Йорк започва да използва базата данни на ООН, за да проникне в базата данни на Таймс. Така ОТКРИТИЯТ ИЗТОЧНИК прави събирането на разузнавателна информация далеч по-лесно.

АРКАДИЙ ШЕВЧЕНКО — заместник генерален секретар на ООН, е най-високопоставеният съветски служител, който става изменник в САЩ. Някои от другите съветски изменници от ООН оказват помощ на ФБР за изобличаване на шпионите в САЩ. Един от тях е поляк, който отвежда ФБР до УИЛЯМ БЕЛ — служител в корпорацията Хюз еъркрафт, който по-късно е осъден за шпионаж.

В залите на ООН, пише по-късно Шевченко, е лесно да се различат дипломатите от оперативните работници на КГБ:

Първото, което ги издаваше, бяха парите. КГБ… харчеше много по-щедро за тях, отколкото за обикновените дипломати. Служител на външното министерство трябваше да събира по малко от заплатата си в продължение най-малко на една година, за да успее да си купи на старо американска лека кола. Агентите на КГБ разполагаха с достатъчно пари в брой, за да си купят кола още с пристигането в Ню Йорк. Имаха и пари, за да се забавляват без всякакви притеснения. Служител на средно равнище от мисията или Секретариата, който редовно черпи хора, които не са руснаци, почти сигурно използва парите на КГБ…

(Служителите на ООН не гледат с добро око на съветските си колеги, за които шпионажът е другата им работа.)

В доклад от 1985 г. на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването се изтъква: „Приблизително една четвърт от руснаците в Секретариата на ООН бяха разузнавачи, а много от тях действаха и за КГБ, и за ГРУ. Всички руснаци в Секретариата бяха длъжни да оказват съдействие на КГБ.“ Други 200 служители на ООН са от страни на Източния блок, които редовно ги подпомагат със своя разузнавателна информация.

През февруари 1972 г. по време на преговорите за споразумението САЛТ–1 — ограничаване на стратегическите оръжия, ФБР арестува Валерий Маркелов — съветски разузнавач, който работи под прикритието на преводач в ООН. Обвинен е в приемане на секретни документи за изтребител F–14A Томкет от германски инженер, който се оказва ДВОЕН АГЕНТ и работи за ФБР. (Три месеца по-късно, когато президентът Никсън се подготвя за срещата на високо равнище с Брежнев, американското правителство тихомълком отменя присъдата за шпионаж и Маркелов, който е пуснат под гаранция, получава разрешение да се завърне в СССР.)

През 1973 г. Анатолий Андреев, разузнавач, който работи като библиотекар в ООН, се запознава с цивилен служител от американското Министерство на отбраната на конференция на библиотекарите. В продължение на 1 година двамата си разменят несекретни документи, които са от „взаимен“ интерес. Нещата продължават така до момента, когато Андреев предлага да помогне финансово на американеца в замяна на някои определени секретни документи. След като американецът отправя протест в ООН, руснакът бързо напуска САЩ.

Опитът на съветските шпиони в ООН да вербуват капитан III ранг АРТЪР ЛИНДБЪРГ през 1977 г. предизвиква дипломатически скандал. Подобен подход спрямо служители на американските въоръжени сили изпробват служители на ООН — представители на Съветския съюз или на страни от Източния блок. В един от тези случаи съветският разузнавач — преводач в ООН, е арестуван, но не е осъден. Въпреки че няма дипломатически имунитет, той получава разрешение да се завърне в Съветския съюз. При такова разрешение на нещата много наблюдатели смятат, че това е тайна сделка за освобождаването на американски агент.

Постовете в ООН позволяват на руснаците да пътуват до райони на САЩ (и на други страни), където обикновени съветски граждани не биха могли да попаднат. Но вероятно най-опасното от гледна точка на Запада е фактът, че висшите съветски служители в ООН имат достъп до личните досиета на всички служители в ООН, което им дава възможност да идентифицират потенциални сътрудници и да изнудват набелязаните жертви.

Когато Студената война свършва, шпионството в ООН запада. Републиките на бившия Съветски съюз са по-заинтересовани да получат членство и помощ, отколкото да се занимават с шпионаж.