Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1692)

Харви, Уилям (1915–1976)

Бивш специален агент на ФБР, който става един от висшите служители на ЦРУ.

Харви постъпва във ФБР през 1940 г., 3 години след като завършва право в университета в Индиана. Там той за пръв път се запознава с работата на контраразузнаването и тя му допада. През 1947 г. Харви си подава оставката за огромно неудоволствие на директора на ФБР ЕДГАР ХУВЪР, след което постъпва в ЦРУ и работи като специалист в контраразузнаването.

Когато ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ е назначен в британското посолство във Вашингтон, като офицер за свръзка на МИ–6 с ФБР и ЦРУ Харви е един от хората, с които Филби работи. Харви добре опознава и Филби, и приятеля му шпионин ГАЙ БЪРДЖИС. Когато последният обижда съпругата му Либи по време на парти у Филби, Харви започва проучване на миналото и на двамата — и на Бърджис, когото ненавижда, и на Филби, когото подозира, че е ВНЕДРЕН АГЕНТ. Но не успява да събере достатъчно доказателства в подкрепа на подозренията си. През 1952 г. Харви, известен под името Биг Бил (Големия Бил), ръководи операцията на ЦРУ по построяването на БЕРЛИНСКИЯ ТУНЕЛ (наричан шеговито Дупката на Харви), чиято цел е подслушването на съветските комуникации в Източен Берлин.

Харви, който пие много и постоянно носи 45-калибрен пистолет, взима непосредствено участие и в операция МАНГУСТА срещу Фидел Кастро (вж. КУБА), която е одобрена лично от президента Кенеди през 1961 г. Харви е запознат с плановете за убийството на кубинския лидер и подготвя тези, които трябва да ги осъществят. Главният прокурор Робърт Кенеди — брат на президента Кенеди и основна движеща сила на операция Мангуста, обвинява Харви, че действа твърде бавно. Веднъж, когато Робърт Кенеди е на обиколка в базата на ЦРУ в Маями, двамата с Харви започват спор. При друга среща Харви критикува президента и главния прокурор в тяхно присъствие. Спорът завършва с изключването му от операция Мангуста.

РИЧАРД ХЕЛМС — заместник-директор на Управлението по планиране (тайни операции), през 1963 г. изтегля Харви от Вашингтон и го назначава за ръководител на резидентурата в Рим. Пиенето и непоследователността в поведението му стават все по-явни, но той работи до 1969 г., когато се оттегля от активна служба.