Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (609)

Кейси, Уилям (1913–1987)

През Втората световна война работи в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и е ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от 1981 до 1987 г. Като директор на ЦРУ е замесен в шумния скандал в Рейгъновата администрация за незаконната продажба на оръжие на Иран в замяна на освобождаването на американски заложници в Ливан, както и в незаконното прехвърляне на оръжие за антикомунистическите сили в Никарагуа.

Кейси учи във Фордъмския университет. Завършва право през 1937 г. в университета Сейнт Джон. През 1943 г. постъпва във ВМС на САЩ, а през 1944 г. е прехвърлен в УСС като помощник-началник на лондонското отделение на УСС. За работата си в Лондон Кейси по-късно пише, че „сигурно допринесох за впечатлението“, което накара МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ да отбележи: „О, тези от УСС, които пристигат в Лондон за пръв път. Колко добре си ги спомням. Пристигат като юноши, направо от гимназията, свежи и невинни, готови да започнат работа в мърлявия бордей на старото разузнаване.“

Но Кейси и колегите му бързо се дистанцират от британските си наставници и започват да провеждат операциите в свой стил. Като директор на тайното разузнаване на УСС в Европа той изпраща ДЖЕДБЪРГСКИ ЕКИПИ в контролираните от германците части на Франция, за да работят с френската Съпротива. Много от агентите си Кейси вербува от германските военнопленници. Към края на войната той масово ги прехвърля на територията на Германия, където те изпълняват разузнавателни задачи за УСС.

След войната Кейси се завръща в света на правото и финансите. През 1966 г. той неуспешно представя кандидатурата си от страна на републиканците в трескавата надпревара за конгресмен в избирателния окръг в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Президентът Никсън го назначава за председател на комисията по сигурността. На този пост е от 1971 до 1973 г. От 1974 до 1976 г. е президент на банка Импорт-експорт, а от 1976 до 1977 г. — член на ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1980 г. ръководи предизборния щаб на кандидата за президент Роналд Рейгън, който за успешната предизборна кампания го назначава за ДЦР през януари 1981 г.

Т.нар. афера Иран — контри, която разтърсва администрацията на Рейгън, е предизвикана от желанието да бъдат освободени заложниците, държани от терористи в Ливан, и да се подпомогнат антикомунистическите сили в Централна Америка. Сложната схема, разработена отчасти от подполковник Оливър Норт — офицер от морската пехота в състава на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, предвижда чрез Израел да бъде продадено на Иран оръжие — ракети и резервни части за тях — и от постъпленията да се купи оръжие за никарагуанските контри. Конгресът забранява и двете сделки и хората на Кейси са принудени да дават лъжливи показания пред конгресните следствени комисии (вж. ДЖОРДЖ, КЛЕЪР). Други незаконни дейности на ЦРУ от това време включват минирането на никарагуански пристанища като опит да се попречи на съветски кораби да снабдяват комунистическите сили.

Освен това Кейси ръководи американското разузнаване по времето, когато администрацията на Рейгън търси възможности за ускоряване последвалия разпад на съветската държавна система. Рейгъновата програма „Звездни войни“ и договорът за ограничаване и съкращаване на въоръженията изискват точна разузнавателна информация за съветските военни програми и политически маневри.

Кейси получава сърдечен удар и се оттегля през януари 1987 г., малко преди смъртта си. Книгата му „Тайната война срещу Хитлер“ („The Secret War Against Hitler“, 1988) е описание на разузнавателните операции в Европа през Втората световна война. Публикувана е след смъртта му.

Вж. УДУЪРД, БОБ.