Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (256)

Бъртън, Ричард (1821–1890)

Британски изследовател и писател, който шпионира за страната си.

Син на пенсиониран армейски офицер, Бъртън още от най-ранни години се увлича в изучаването на чужди езици. Говори свободно новогръцки, немски, френски, португалски, испански и италиански език, преди да влезе в Оксфордския университет, където 2 години учи старогръцки, латински и арабски. Според някои източници той знаел 35 езика.

След Оксфорд се записва в наемната армия за Остиндийската компания и служи като подофицер в Синд (сега Пакистан). Там започва шпионската си кариера, която ще продължи до края на живота му. Наред с това изучава разни екзотични места на страната. Често пътува гримиран и представяйки се успешно за местен жител, събира информация за броженията и за антианглийските настроения сред населението.

По някое време в ръководството на британската армия се пораждат съмнения, че част от военните им покровителстват бордеи за ХОМОСЕКСУАЛИСТИ в Карачи. Бъртън е натоварен да разследва случая. Докладът му е толкова точен и натурален, че шокира вишестоящите офицери и те го принуждават да напусне армията.

Бъртън напуска Индия и започва да изследва Арабския полуостров и Сомалия. През 1855 г. и отново през 1857 г. е назначен в британското Министерство на външните работи, за да открие извора на Нил. Не успява, но експедицията му проправя път за следващите британски изследователи. През 1858 г., представяйки се за дервиш мюсюлманин, влиза в забранените арабски градове Мека и Медина. По време на всичките си изследователски пътувания събира сведения за британското правителство. Работи като консул и напълно официално събира разузнавателна информация в Бразилия, Дамаск и Триест.

Многобройните му книги включват и преводи на източни еротически трактати, като „Кама Сутра“ от Ватсиаяна и „Ароматната градина“, а също и пълен превод на арабските приказки „Хиляда и една нощ“. След като умира, съпругата му унищожава дневниците и непубликуваните му ръкописи. Въпреки че през 1887 г. става кавалер на рицарския орден и е провъзгласен за рицар на св. Михаил и св. Георги, той никога не получава официално рицарското звание от кралица Виктория.