Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1097)

Подводници

Събирането на информация е присъщо на подводниците поради тяхната конструкция и характер на действие. Още в началото на XX в. са на въоръжение във флота на големите държави и още тогава се използват за събиране на разузнавателна информация чрез перископно НАБЛЮДЕНИЕ или пък сваляне на хора на вражеския бряг.

През Втората световна война флотът на някои страни използва непрекъснато подводници за разузнаване и шпионаж, а японците — дори и за излитане на хидроплани за наблюдение. Тези самолети извършват 34 разузнавателни полета от ноември 1941 до ноември 1942 г. Японските самолети прелитат над райони като Пърл Харбър (САЩ), Мелбърн и Сидни (Австралия), Оукланд и Уелингтън (Нова Зеландия), островите Амчитка и Киска на Алеутския архипелаг, Диего Суарес на Мадагаскар, а също и крайбрежието на щата Орегон.

През 1942 г. германски подводници оставят няколко диверсионни групи (всяка по 4 души) на брега на Атлантическото крайбрежие на САЩ — Лонг Айлънд, в щатите Ню Йорк и Флорида. През 1944 г. от германска подводница е спуснат 2-членен екип в залива Френчман, Мейн. Всички групи са неутрализирани бързо благодарение на това, че някои от диверсантите веднага след слизането на брега се предават на американските власти. (Вж. ФБР.)

Подводниците са особено подходящи за общо наблюдение, когато действат в проливи и други райони с оживено корабоплаване. Перископната фотография става ценен източник на разузнавателна информация за вражеските брегове. Тя е от особена важност при планирането на морски десантни операции, тъй като ъгълът, с който се извършва перископното фотографиране на крайбрежието, например съответства на този от наблюдателната кабина на приближаващия се към брега десантен кораб. Пионер в перископната фотография е американската подводница Наутилус. Фотокамерата е била прикрепена със скоби към перископа. На борда е имало и тъмно помещение за промиване на филми, така че в случай на несполучливи кадри да може да се повтори снимането на даден обект. По-късно в щатното разписание е включен и професионален фотограф.

С такова оборудване през септември 1943 г. Наутилус извършва перископно разузнаване на бреговете на Тарава и Макин от Гилбъртовите острови (за ноември там е бил планиран американски десант). На 19 ноември, един ден преди десанта, Наутилус отново навлиза в лагуната на Тарава. Предишните 5 дни атолът непрекъснато е бил подлаган на масирани въздушни и артилерийски удари. Но наблюдателите от борда на Наутилус откриват, че дебелите трупи дървета на укрепленията почти не са пострадали, а бреговата батарея не е обезвредена (някои оръдия откриват огън по подводницата). Информация за видяното, включително за височината на прибоя, веднага е предадена по радиото на началника на десантната група. По-късно се провеждат повече разузнавателни операции с подводници в тихоокеанския театър на военните действия. При планиране на настъпление и десантни операции от борда на подводницата обикновено са се правели до 2000 снимки на неприятелското крайбрежие. Освен фоторазузнавателни подводниците изпълняват и други операции. През юли 1944 г. подводницата Бърфиш сваля разузнавателна група на бреговете на островите Палау и Яп, за да проучи крайбрежието. (Вж. СЕРАФ.)

След Втората световна война подводниците се оборудват с апаратура за ЕЛЕКТРОННО и АКУСТИЧНО РАЗУЗНАВАНЕ — (ЕЛРАЗ) и (АКРАЗ). През 50-те години британски и американски подводници с такова оборудване изпълняват операции в съветски териториални води. Те действат редовно в близост до основните съветски военноморски бази в района на Арктика и Тихоокеанското крайбрежие. През 1954 г. английската подводница Тотем извършва първата такава операция в непосредствена близост до бреговете на Колския полуостров. Точното начало на операциите на американските подводници до ден-днешен се държи в тайна, но е известно, че появилата се през юли 1957 г. около Владивосток подводница Гаджън (SS 567) е подложена на нападение от страна на съветски есминци, които я заставят да изплава на повърхността. Операциите на американските подводници са имали КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ ХОУЛИСТОУН.

През 70-те години е проведена операция АЙВИ БЕЛС. Отначало американската подводница Халибат, а по-късно и Парш получава задачата да постави звукозаписващо устройство на около 120 м дълбочина в Охотско море за прехващане на преговорите между съветските военноморски бази на Камчатка и Далечния изток. През януари 1980 г. американският изменник РОНАЛД ПЕЛТЪН разкрива на руснаците операцията и тя е прекратена. (Едно от записващите устройства днес може да се види в музея на КГБ в Москва.)

По време на Студената война американските разузнавателни подводници действат също срещу Китай, Северна Корея, Северен Виетнам, Либия и Куба. А през 1991 г. по време на конфликта в Персийския залив британската подводница Отъс сваля 2 пъти на брега на иракска територия (в северната част на залива) диверсионни отряди. Руснаците също използват подводници за шпионски операции. През ноември 1981 г. стара електродизелова подводница клас W навлиза в шведски териториални води, очевидно извършвайки учебно-разузнавателна операция. Операциите Хоулистоун неведнъж довеждат до сблъсък между американски и съветски подводници. Нито един от двата военноморски флота не загубва подводни плавателни съдове по време на тези инциденти, но няколко подводници са повредени. Подобни „срещи“ са ставали или в съветски териториални води, или в открито море.

Според някои съветски източници причината за такива подводни стълкновения е стремежът на руските подводници да се доближат до американските за „снимане“ на акустични и електронни разузнавателни данни. Според изявление на съветските власти именно такава е причината за гибелта на електродизеловата подводница клас Голф (Проект 629) край Хавайските острови през 1968 г. (вж. ДЖЕНИФЪР) и ядрената подводница клас Янки (Проект 667) край Бермудските острови през 1986 г.

Наличните доказателства сочат, че и двете подводници (между другото с ядрени балистични ракети на борда) потъват поради техническа неизправност.