Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1836)

Шпионски школи

Всички разузнавателни служби в света разполагат с мрежа от учебни заведения, в които преминават подготовка кадровите сътрудници разузнавачи (апаратчици, щабни работници, аналитици и т.н.). Системната образователна подготовка в областта на разузнаването — или в краен случай специализираните курсове — се появява в началото на XX в.

В „Тайните на германското военно министерство“ („The Secrets of The German War Office“, 1914) доктор Армгард Карл Грейвс разказва как през 1903 г. е бил приет в германската тайна служба, където е преминал 5 месеца обучение и тренировки, преди да бъде изпратен в Порт Артур в Далечния изток:

През тези 5 месеца в определени отношения бях като затрупан от уроци ученик. Ден след ден, седмица след седмица седях прикован над предмети, които са от първостепенно значение за работата на тайните служби. Часовете най-общо могат да бъдат разделени на 4 групи: топография, тригонометрия, морски конструкции и чертане… Агент от тайните служби, изпратен да разследва и да докладва за състоянието и въоръжението на укрепление като Вердюн във Франция, трябва да умее да извършва правилна преценка на разстоянието, височината, ъглите, състоянието на почвата и т.н. А това може да се научи само след сериозна научна подготовка.

Освен задължителните учебни занятия Грейвс посещава и музея на германския Генерален щаб, оръжейните заводи и корабостроителниците в Кил и Вилхелмсхафен. „Там изучавах всяка подробност от механиката на военноморското строителство и не бях признат за годен, докато не постигнах равнище, когато мога да говоря компетентно за всяка част на пушка, на торпеден апарат или мина.“

До Втората световна война на разположение на Главното управление за имперска сигурност са били 2 големи разузнавателни школи: едната в Хага, а другата в Белград (вж. А-ШУЛЕ). Няколко по-малки школи са били ръководени от АБВЕРА — германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, и от СД. Те са били десетки и там обикновено са се обучавали шпиони за специфични операции в определени географски райони. Разположени са били в Берлин, Хамбург, Кьонигсберг, Щетин, Щутгарт и ВИЕНА. След нападението срещу Съветския съюз през юни 1941 г. германците създават 9 школи в окупираната съветска територия, като капацитета им е за 10 000 шпиони и саботьори. Повечето от обучаващите се са съветски войници, които са се съгласили да работят срещу Сталиновия режим.

Като описва една от школите за обучение на агенти, които да бъдат прехвърляни в западните страни, ДЕЙВИД КАН пише в „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“):

Агентите изучаваха морзовата азбука, монтаж и ремонт на нелегални радиоапарати, шифрови системи, симпатично мастило, микроточки, забелязване и избягване на преследвачи, а също и различаване на видовете самолети. Занятията почти винаги са индивидуални (за разлика от системата за подготовка на агенти, изпращани на Руския фронт). Процесът на обучени е толкова трудоемък и продължителен, че от хамбургската школа например за цялата война излизат само около 200 души.

Руските разузнавателни служби организират специализирани школи още от създаването на Съветския съюз. Те са предназначени за подготовка както на агенти, заминаващи на работа в чужбина, така и на специалисти по сигурността, които остават да действат в страната. Бившият съветски офицер от НКВД с псевдоним А. И. Романов в мемоарите си „Нощите са най-дълги там“ („Nights Are the Longest There“, 1972) описва разузнавателната школа в селището Бабушкин, в която е курсант през 1942 г. Той си спомня, че там са били преподавани 4 „специални предмета“, като най-важният е бил по политическите въпроси:

През цялото време, докато бях в школата на НКВД, не мога да си спомня нито един случай, когато часът по политически въпроси да е бил по-дълъг от 10–15 минути… Но и тези минути бяха много и напразни. Не разбирам защо трябваше да се губи време, което и бездруго не стигаше, за дълги разговори в областта на кооперативните стопанства или фабриките или дори за великолепието на марксизма-ленинизма, след като всички уроци по специалните предмети се състояха от неопровержими факти за същността на съветската държава и комунизма, за трудностите, грешките и плановете за бъдещето, но поне нямаше досадната многословна пропаганда.

Втората по важност дисциплина е била организация и дейност на чуждестранните разузнавателни служби. Този предмет се е състоял от 2 части: първо, Германия и нейните съюзници и, второ, разузнавателните служби на Великобритания и Съединените щати. Третата дисциплина е била оперативна работа — разузнавателни средства в областта на разузнаването и шпионажа.

Романов изтъква, че през войната инструкторите напускали школата веднага щом часът свършвал. „Сигурен съм, че имаха и други задължения. Вероятно това не беше основната им работа или може би просто ходеха в други подобни школи и преподаваха и там. Понякога пропускаха часове, но веднага ги заместваше друг инструктор.“ В навечерието на Студената война НКВД, МВД, КГБ и техните организации наследнички поддържат няколко шпионски школи, където се обучават съветски и източноевропейски разузнавачи и висши офицери. Тренировъчната база в град Пушкино край Москва е известна с това, че е предназначена главно за обучение на арабски терористи.

Военно-дипломатическата академия в Москва е в най-висока степен институт за следдипломна квалификация на разузнавачи. Повечето от завършващите започват работа в ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ), но някои постъпват на работа и в други държавни структури за сигурност. Полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ завършва тази школа през 1953 г. и разказва, че в началото на 60-те години КГБ приема на работа около 30–40 процента от Военно-дипломатическата академия.

Висши школи, ръководени от КГБ по време на Студената война, са институтът Андропов (Москва), Висшето командно училище на Погранични войски Моссовет (Москва), Висшето командно училище на Погранични войски Дзержински (Алма Ата) и Висшето командно училище на Погранични войски Ворошилов (Голицино).

МВД, което отговаря за вътрешната сигурност и ред, разполага със своя мрежа специализирани учебни заведения. През 1992 г. Висшата школа на МВД Дзержински в град Саратов е преобразувана в Руска академия за сигурност и минава към ФСК — Федерална служба за контраразузнаване (сега ФСС — Федерална служба за сигурност).

ГРУ от дълго време разполага с най-добрата учебна база за подготовка на разузнавачи, чието ядро е Военно-дипломатическата академия. Но бъдещите сътрудници на ГРУ се обучават и в Академията на Генералния щаб, в центъра за подготовка на АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИ, във Военната академия Фрунзе, Военноморската академия, Института за военни преводачи, Череповецкото висше военноинженерно училище, Висшето военноморско радиотехническо училище, Рязанското висше въздушнодесантно училище, Киевското висше командно училище и Харковското висше военно авиоинженерно училище. (След разпадането на Съветския съюз някои от тези училища остават извън пределите на Русия.)

Първата сериозна система за подготовка на агенти и сътрудници на разузнаването в Америка е създадена от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) във Великобритания, за да оказва помощ на провежданите в Европа операции през Втората световна война. Школите са създадени съвместно с британското Управление за специални операции (УСО). Подобно на германските британските военновременни шпионски школи представляват краткосрочни курсове, които имат за цел да обучават агенти за специфични операции в определени географски райони. В Канада, на северния бряг на езерото Онтарио, също е действала разузнавателна школа, подчинена на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ. Известна като Лагер X, тя подготвя канадски, британски и американски агенти, които са били обучавани за операции в Европа.

По време на Студената война основните американски разузнавателни агенции имат официални учебни програми. ЦРУ обучава агентите си в КЕМП ПИЪРИ, Вирджиния, а ФБР — в академия, разположена в база на морските пехотинци в Куонтико, Вирджиния. И двете агенции използват различни военни школи за специализирано обучение на агентите си, включително полиграфната школа на Министерството на отбраната, разположена във Форт Макклелън, Алабама. Академията на ФБР, разбира се, набляга на криминалното право и други програми за защита на закона, като се отдава голямо значение на оръжейната подготовка. (Този аспект от обучението на сътрудниците от ФБР е подсилен след инцидентите Уейко и Руби Ридж, а също и от нарастващата загриженост от многото въоръжени частни лица в Съединените щати.)

Американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ отдавна обучава разузнавателните си кадри във ФОРТ ХОЛЪБЪРД в Балтимор, Мериленд (обикновено наричан Птицата). Тази школа е преместена във Форт Хуачуа, Аризона. Армията, военноморският флот и военновъздушните сили предлагат специализирани разузнавателни програми във военните колежи и следдипломните школи. Най-важната разузнавателна институция на равнище висше образование е Обединеният колеж за военно разузнаване, разположен във военновъздушната база Боулинг във Вашингтон (преди това е бил разузнавателна школа към Министерството на отбраната. През май 1993 г. названието е променено). Високоспециализирана школа за елитните екипи на АНС, Службата за специална информация, е толкова секретна, че дори местонахождението й не е известно.

Всички американски военни служби и разузнавателни агенции използват Езиковата школа на Министерството на отбраната в Монтерей, Калифорния, където агенти и АТАШЕТА изучават чужди езици.