Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (646)

Команда Б

Група независими експерти с безпрецедентен ДОСТЪП до секретна информация, натоварени със задачата да дадат оценка на доклада на ЦРУ за съветската военна мощ.

Идеята за организиране на независим преглед се поражда в резултат на разногласията, настъпили в РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ, след като през 1975 г. се разпространява докладът на ЦРУ за съветската стратегическа мощ. Адмирал Джордж Андерсън — ръководител на ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ, заявява, че възможностите на руснаците са подценени. Реакцията на президента Форд е решението му да се проведе независим преглед на информацията на ЦРУ, което от своя страна довежда до създаването на Команда Б.

Команда Б е оглавена от професора в Харвардския университет Ричард Пайпс, който често критикува материалите на ЦРУ за Съветския съюз (по времето на Рейгън той е заместник-министър на отбраната). В самото ЦРУ съществува аналогична група — Команда А, която работи под ръководството на водещия специалист на ЦРУ по въпросите на СССР Хауърд Стурц. ДЖОН ПЕЙЗЛИ — още един специалист съветолог, владеещ перфектно руски език, е назначен за връзка между ЦРУ и Команда Б (в неговите задължения влиза да предава на независимите експерти свръхсекретна информация по тяхна молба). През септември 1978 г. Пейзли загива при неизяснени обстоятелства, след което веднага започват спекулации за това, на кого е бил по-предан — на ЦРУ или на Команда Б.

Сред другите членове на Команда Б са Пол Нице — участник в американо-съветските преговори за съкращаване на стратегическото въоръжение и влиятелен политически деец, който още от Втората световна война влиза в правителствените кръгове на САЩ, генералите от ВВС Джон Воугт и Джаспър Уелч-младши; Уилям ван Клийв — още един участник в преговорите за съкращаване на стратегическото въоръжение, полковник Томас Улф от корпорация Ранд корпорейшън, Пол Улфовиц от Агенцията за контрол над въоръженията (по времето на Рейгън е заместник-министър на отбраната по политическите въпроси) и генерал-лейтенант Даниъл Греъм, заемащ поста директор на РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) в момента на възникналите разногласия по оценката на съветската военна мощ.

Греъм е един от най-резките критици на ЦРУ и фанатично защитава интересите на РУМО, твърдейки, че именно неговото управление е най-авторитетният източник на информация за военното разузнаване въобще и в частност за съветската военна мощ. Останалите членове на Команда Б, както се вижда от неотдавна разсекретените материали, са „най-опитните политолози и военни аналитици сред специалистите по СССР, способни трезво да оценят съветската стратегическа опасност, без да се съобразяват с едни или други предпочитания на отделните членове на разузнавателната общност“.

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ през този период е УИЛЯМ КОЛБИ. Той приема създаването на Команда Б като още едно наказание за участието на ЦРУ в скандала УОТЪРГЕЙТ. Когато ДЖОРДЖ БУШ сменя Колби, сред сътрудниците на ЦРУ се пробужда надеждата, че новият директор ще сложи край на цялата тази история, преминаваща в твърдо противоборство между Команда А и Команда Б. Но Буш решава да не се намесва и независимите експерти продължават своята работа.

Самото съществуване на Команда Б, която подготвя прегледа, става известно в резултат от изтичане на информация в пресата през 1976 г. И Конгресът тутакси започва съответното разследване. Обаче изводите, до които стига Команда Б, са огласени едва през октомври 1992 г., когато ЦРУ разсекретява и 2-та доклада (обединени през 1976 г. в ОЦЕНКА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за съветското стратегическо въоръжение).

Наяве излизат следните любопитни неща. Команда Б предсказва „относително кратковременно нарастване на заплахата между 1980 и 1983 г.“ (когато съветската военна мощ нараства с по-бързи темпове, отколкото западната). В доклада на Команда А пък не се споменава за някаква сериозна заплаха, но малко или много той предизвиква противоречиви оценки: представителите на Държавния департамент смятат, че ЦРУ се безпокои излишно, а военните специални служби, обратно, критикуват ЦРУ, че експертите му не приемат сериозно съветската заплаха.

В доклада на Команда Б се говори за това, че в материалите на ЦРУ за 1975 г. се „наблюдава сериозно неразбиране на предпоставките на съветските стратегически програми, което води до качествено и количествено подценяване на компонентите на тази скрита заплаха, която те съдържат“. Критиците твърдят, че експертите на ЦРУ основно се опират на „твърдите данни“ (фактически на резултатите от космическото и електронното разузнаване), неправилно пренебрегвайки „меките данни“ (публичните и личните изявления за съветските намерения и стремления да утвърдят „всемирното тържество на социализма“, с други думи — глобална хегемония на Съветския съюз).

Членовете на Команда Б твърдят, че руснаците призовават към „мирно съвместно съществуване“ и водят преговори за съкращаване на стратегическото въоръжение, виждайки в него не усилия за осигуряване на мира в целия свят, а само средство за по-успешно противопоставяне на САЩ.

Идеята за създаване на група от специалисти за независима експертна оценка на секретните разузнавателни материали на специалните служби предизвиква неприязън сред служителите на ЦРУ и те не забравят този „шамар“ дълго след това. В управлението по разузнаване на ЦРУ например виждат в това стремеж да се политизира крайният ПРОДУКТ — оценката на националното разузнаване, която е гордост за управлението. Бившият негов директор РЕЙ КЛАЙН, както пише Марк Пери в книгата си „Залез“ („Eclipse“, 1992), много се дразнел, когато му напомняли за тази история, макар и след много години. „Това беше преднамерен опит да се хвърли петно върху авторитета на нашите експерти — възмущава се той. — Открито предизвикателство към Централното разузнавателно управление и акт на политическа глупост!“