Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1791)

Чуждестранни армии — Изток

Fremde Heere Ost (Чуждестранни армии — Изток) — Дванайсето управление на Генералния щаб на германските въоръжени сили, отговарящо за ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ на Източния (Руския) фронт през Втората световна война. Управлението е създадено на 10 ноември 1938 г., когато Адолф Хитлер започва да гради планове за нападение срещу Съветския съюз.

Подобно на ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД и това управление води разузнаване по най-различни направления, получавайки информация от много източници: агентура, радиопрехващане, въздушно разузнаване, наблюдения от предните линии и т.н. С подобна дейност се занимава и АБВЕРЪТ — разузнавателна служба на Главното военно командване, — но той има свои източници (агенти) и оперативни възможности.

Когато през септември 1939 г. на европейския театър на военните действия избухват първите боеве, базират Чуждестранни армии — Изток в Цосен, на 40 км южно от БЕРЛИН, където е разположена и полевата щабквартира на Генералния щаб. Когато германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г., местят Чуждестранни армии — Изток с другите армейски части на Генералния щаб към щаба на фюрера в Източна Прусия, близо до езерото Мауерзее (сега езерото Мамри в Полша).

В Чуждестранни армии — Изток под командването на полковник РАЙНХАРД ГЕЛЕН, който става ръководител на това направление през април 1942 г., се постигат високи резултати в идентифицирането и преценката на съветските военни части, които се сражават срещу германските. Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН отбелязва в книгата си „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978):

Прецизността и точността на Гелен бяха основните фактори за засилване на личния му авторитет и за промяна на традиционното негативно отношение на ръководителите на германската армия към разузнаването. Друг фактор е дискретната му подвеждаща пропаганда. Веднъж Гелен отпечатва брошура, в която, както се твърди, съумял „точно да предвиди намеренията на противника, в някои случаи няколко месеца напред“. Третият фактор са благоприятните обстоятелства. От зимата на 1942–1943 г. германците са в отбранителна позиция, което изисква повече знания за противника, отколкото при офанзива. Освен всичко друго мощта на германците отслабва и тъй като разузнаването дава възможност на един командващ да увеличи съществуващите си сили, германските генерали с облекчение приемат предложената от Гелен помощ.

Освен постижения в Чуждестранни армии — Изток има и сериозни грешки в преценките и предположенията за съветските планове и намерения. На 22 юни 1944 г. например — третата годишнина от германското нападение, сила, съответстваща на 4 съветски армейски групи, се врязва в центъра на германския фронт, точно там, където Гелен е предвидил, че няма да се предприемат военни действия. Германският фронт отслабва и преди армиите да успеят да се изправят на крака, вече са загубили неколкостотин километра от завоюваните територии.

Положението на управленията на Генералния щаб се усложнява допълнително и от това, че Хитлер, който традиционно недолюбва разузнавачите често ги обвинява в пораженчески настроения. По време на отбранителната кампания през 1942–1943 г. щабни офицери, особено в щаба на фюрера, системно пренебрегват разузнавателните анализи, като по този начин принуждават разузнавачите да преувеличават в положителен смисъл преценките си.

Наистина на 28 март 1945 г., докато Хитлер вилнее пред генералите си, Хайнц Гудериан — един от най-високопоставените командващи бронетанковите войски, извиква: „А дали генерал Гелен не ни е «дезинформирал» за мощта на руснаците в разузнавателната си преценка?“ „Не! — изкрещява Хитлер — Гелен е глупак!“ Гудериан е уволнен веднага. Гелен е освободен от Чуждестранни армии — Изток на 9 април 1945 г. — месец преди края на Третия райх.