Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1857)

България

Основите и традициите на българското разузнаване са положени в средата на XIX в. Националноосвободителното движение срещу турското робство преминава в нов етап с нови организационни структури. Георги Раковски, организирал Първата и Втората българска легия в Белград, с легални и нелегални методи и средства търси признаване от европейските страни.

По-късно Васил Левски полага неимоверни усилия да осъществи идеята си за стройна вътрешнореволюционна организация. В проектоустава са предвидени 3 структурни звена на националноосвободителното движение: Тайни революционни комитети, Тайна поща и Тайна полиция.

В проектоустава се предвижда Тайните революционни комитети като местни структури да набират съмишленици за народното дело, да организират подготовката им и да набират материални и финансови средства за нуждите на въоръжената борба. Членовете на комитетите са задължени да осигуряват конспиративни места и квартири за складирането на събраното въоръжение и да подсигуряват провеждането на срещите и събранията на организацията.

Основното предназначение на Тайната поща е да осигурява редовен обмен на информация, указания, финансови и материални средства между организационните звена на революционното движение. Особено внимание се отделя на сигурността на пощенската кореспонденция между отделните централни и регионални лидери.

Задачата на Тайната полиция на първо място е да осигурява безопасно функциониране на Тайните революционни комитети и на Тайната поща. Прилагат се различни мерки за сигурност. Друга важна задача на Тайната полиция е да противодейства на опитите на турската полиция да внедри свои тайни сътрудници в революционната организация, а така също да разкрива и да наказва вече внедрени агенти. Освен това тази структура трябва да работи по разкриването на плановете и намеренията на централните и местните органи на държавната власт относно българското население и неговото националноосвободително движение, да установява и да пресича опитите на други държави да използват дейността на тайната революционна организация за постигане на свои външнополитически цели.

Няма данни Тайната полиция и Тайната поща организационно да са структурирани, но някои техни дейности, предвидени в проектоустава, са се извършвали от отделни членове на Тайните революционни комитети.

След Освобождението (1878 г.) започва изграждането на управленските структури на новата българска държава. Няма данни за създадени специализирани органи за разузнаване. Тази дейност се извършва от доверени лица на княза и от българските легации в чужбина.

В началото на XX в. към щаба на българската армия е създадено постоянно разузнавателно звено, с което се поставя началото на българското военно разузнаване. По това време се полагат основите и на вътрешната сигурност и контраразузнаването в страната. Към Столичната дирекция на полицията е създадено отделение Обществена безопасност със следните задачи: да наблюдава политическия живот в страната и да контролира крайно радикалните политически партии и въоръжените им структури; да води борба съвместно с армията за ликвидиране на криминалните и политическите банди и чети; да извършва контраразузнавателна дейност (наблюдава дейността на чужденците на територията на страната и на българските граждани зад граница).

В тази дейност по-късно са включени полицейските структури и в по-големите градове — там се назначават специални агенти по обществена безопасност. След 1925 г. е извършена реорганизация в Дирекцията на полицията, която е към Министерството на вътрешните работи и народното здраве — създаден е отдел Държавна сигурност, в който е съсредоточена цялата дейност на обществената безопасност за страната. Освен това той цензурира и контролира печатните издания. Отделът има 3 звена: Вътрешна сигурност, Контраразузнаване и Печат.

В средата на 30-те години Дирекцията на полицията е преструктурирана в 3 направления: Държавна сигурност (известна повече като Политическа полиция), Криминална полиция и Административна полиция.

Държавна сигурност има следните отделения:

Отделение „А“ — борба с комунистическата партия и другите крайно радикални движения, създали свои военизирани поделения, и контраразузнаване срещу Съветския съюз.

Отделение „Б“ — контраразузнаване предимно срещу страните от антигерманската коалиция и Турция.

Отделение „В“ — контрол върху политическия живот в страната; наблюдение на дейността на политическите партии и обществените организации; защита на тайните на страната и проверка за благонадеждност на държавните служители.

Отделение „Г“ — контрол върху печатните издания и радиопредаванията.

Отделение „Архив“ — натрупване на информация, създаване на картотеки и справочна дейност.

Към Дирекцията на полицията има и звена за проверка на пощенската кореспонденция, контрол на телефонните разговори и проследяване.

В началото на 1944 г. Дирекцията на полицията към Министерството на вътрешните работи и народното здраве се преименува Главна дирекция на полицията с 2 дирекции: Държавна сигурност и Опазване на реда. В състава на Държавна сигурност има 2 отдела: Първи отдел има за задача да противодейства на комунистическата партия, на други крайно радикални организации и на въоръжените им структури и да осъществява контраразузнаване срещу Съветския съюз и контрол върху печатните издания, а Втори отдел отговаря за контраразузнаването срещу останалите страни, за гранично-пропускателния режим, за регистрацията на чужденците и издаването на визи, както и за отчетността на евреите.

В резултат от глобалното настъпление на съюзническите войски по фронтовете на Втората световна война на 8 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България (от 1943 г. България е във война със САЩ и Великобритания) и Трети украински фронт навлиза в територията на България. На 9 септември 1944 г. е провъзгласена властта на Отечествения фронт. След промяната на политическото управление в държавата се извършват промени и в органите за сигурност на България. Предимно личният състав на полицията е подменен изцяло с хора, предани на новата, комунистическа власт. Във военното разузнаване се подменят кадрите главно в РО–2. В другите отделения не се правят промени поради започналите активни военни действия срещу Германия. (Комунистическата власт обявява война на Германия и се включва във военните действия на съюзниците — Съветския съюз, САЩ и Великобритания.) Извършват се и промени в насоките на работа в съответствие с новата правителствена политика, силно повлияна от политиката на Съветския съюз.

През 1947 г. се реорганизира МВР, като се създават 2 самостоятелни дирекции: Държавна сигурност (ДС) и Народна милиция (НМ).

През април 1947 г. към Дирекция ДС на базата на звено „В“ с ръководител Генади Рангелов е сформиран Трети отдел като самостоятелно поделение за разузнавателна дейност. За началник на отдела е назначен Борис Николчев, а за заместник-началник — Антон Мечкуев. През 1950 г. те са сменени с Пенчо Стоилов и Стоян Стоев.

През 1950 г. с решение на ЦК на БКП на базата на Трети отдел е създадено разузнавателно управление — Първо управление на ДС. Ръководството му е възложено на заместник-министъра на вътрешните работи генерал Христо Боев. След него ръководители на управлението са Господин Гочев, Константин Атанасов, Янко Христов, Димитър Кьосев, Стоян Савов, Васил Коцев, Владо Тодоров.

До началото на 50-те години МВР не се променя структурно. Следствената дейност се отнема от оперативните работници, които първоначално са я извършвали, и се създават следствени отдели към двете дирекции. Към ДС е създадена служба Въдворяване и затвори — на нейно подчинение са и лагерите.

По-късно към Държавна сигурност като самостоятелен отдел минава военното контраразузнаване и се създава Отдел за външнополитическо разузнаване. След национализацията на промишлените предприятия и колективизацията в селското стопанство в дирекцията се откриват отдели за защита на промишлеността, селското стопанство и транспорта.

В началото на 60-те години от дирекция Държавна сигурност прераства в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към МВР, който през 1965 г. излиза от неговите рамки и получава ранг на министерство. Ведомството има следните подразделения:

Първо главно управление — външно политическо разузнаване и външно контраразузнаване.

Второ главно управление — контраразузнаване, икономическа сигурност и вътрешна сигурност.

Трето управление — военно контраразузнаване и сигурност в армията и военната промишленост.

Четвърто управление — създаване и експлоатация на технически средства за разузнаване и контраразузнаване.

Пето управление — охрана на партийни, държавни и правителствени лица и осигуряване на правителствената връзка.

През 1969 г. КДС се обединява с МВР, като структурите му стават управления за Държавна сигурност в министерството. Дейността по защита на вътрешната сигурност е извадена от Управлението за контраразузнаване и е създадено Шесто управление на ДС със следните задачи: наблюдение на лицата, разпространяващи идеи, които противоречат на комунистическата идеология; противодействие на стремежите за консолидация на малцинствени групи в България и на техни действия в полза на други държави; борба с незаконния трафик и търговия с културно-исторически ценности; наблюдение на лица членове на БКП, чието поведение е в разрез с официалната политика на партията.

Характерно за общото управление на разузнавателната и контраразузнавателната система на HP България е, че се осъществява от колективния партиен орган — Секретариата на Политбюро на ЦК на БКП. За непосредствената дейност на Държавна сигурност отговаря първият секретар на ЦК на БКП.

От 1971 г. ръководството на разузнавателната и контраразузнавателната дейност и вътрешната сигурност се осъществява от Държавния съвет, по-конкретно от формирания към него Държавен комитет за отбрана. През 1974 г. е приет Указ №1467 на Държавния съвет, с който се регламентира дейността на Държавна сигурност в МВР. Съгласно указа и с решение на Министерския съвет Гранични войски се изваждат от МНО и преминават на подчинение на МВР като самостоятелна структура. Едновременно с това на тях се предоставят разузнавателната дейност в присъединените територии и контраразузнавателното осигуряване на границата, които дотогава са били осъществявани от РУМНО — Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана.

В началото на 80-те години в разузнаването, контраразузнаването и вътрешната сигурност се правят нови структурни промени. За повишаване ефективността на следствената дейност от ДС, НМ и съда са извадени следствените звена и е създадено Главно следствено управление към МВР. Към Първо главно управление на ДС се създава Управление за научно-техническо разузнаване, а към Второ главно управление на ДС — Икономическо. Целта е със специфичните сили и средства на разузнаването и контраразузнаването да се подпомогне развитието на икономиката на страната и да се предотвратят стопанските разхищения в големи размери, както и опазването на държавната тайна в икономиката.

През 1984 г. започва т.нар. възродителен процес (насилствена смяна на имената на турското население в България с български). Турската етническа общност отговаря на тази правителствена политика с масови протести и дори с терористични актове. В резултат към Шесто управление е създадено ново направление — Терор, чиято задача е борбата срещу тероризма. По-късно Икономическото управление е извадено от Второ главно управление на ДС и е преименувано Четвърто управление на Държавна сигурност.

В края на 80-те години системата за сигурност на НРБ е имала следния вид:

РУМНО (военно разузнаване) — събира военна, военнополитическа и военноикономическа информация, включително с технически средства.

МВР със следните управления и отдели на Държавна сигурност:

Първо главно управление — събира информация от политически, военен, икономически и научно-технически характер.

Второ главно управление — противодейства на чуждите разузнавателни служби, осъществява контрола на гранично-пропускателния режим и опазва държавната тайна.

Трето управление — осъществява контраразузнаване в армията и ведомствените войски, грижи се за тайните в армията и военната промишленост.

Четвърто управление — отговаря за сигурността на обектите в промишлеността, селското стопанство, транспорта и научно-техническите институти, както и за борбата срещу крупните разхищения в икономиката.

Пето управление — осигурява охраната на държавни, партийни и правителствени лица, осъществява държавните комуникационни връзки.

Шесто управление — контролира политическия живот в държавата, включително в БКП, наблюдава дейността на малцинствените групи, води борбата срещу тероризма и противодейства срещу незаконния трафик на културно-исторически ценности.

През 1990 г. се извършва промяна в службите за сигурност и е ликвидирана системата за Държавна сигурност. На подчинение на председателя на Държавния съвет (след приемането на новата конституция — на президента на Република България) са предадени Първо главно управление, преименувано Национална разузнавателна служба, и Пето управление, преобразувано в Национална служба за охрана, като й е отнета функцията за осъществяване на правителствените комуникации, останала като дейност в системата на МВР. Задачите, решавани от Трето управление, минават към Министерството на отбраната и се създава управление Военно контраразузнаване. Шесто управление е закрито, като част от дейностите му отиват към Национална служба за сигурност и Националната служба за борба с организираната престъпност. Главно следствено управление е извадено от органите на МВР и е обособено като самостоятелен орган към съдебната система.

Сега (декември 2000 г.) на подчинение на президента на страната са Националната разузнавателна служба, която извършва разузнавателна и контраразузнавателна дейност, и Националната служба за охрана, която обезпечава сигурността на държавни и правителствени лица. На подчинение на Министерството на отбраната са Управление Информация към Генералния щаб, което извършва военноразузнавателна дейност, и служба Сигурност към министъра на отбраната, която изпълнява функциите на военно контраразузнаване и военна полиция.

В системата на Министерството на вътрешните работи са Националната служба за сигурност — основният контраразузнавателен орган на републиката; Националната служба Гранична полиция — осъществява охраната, отбраната, пропускателния режим на държавната граница, Националната служба за борба с организираната престъпност — организира борбата срещу тероризма, търговията с психотропни вещества, незаконния трафик на културно-исторически ценности и търговията с хора; Национална служба Полиция — регистрира пребиваващите чужди граждани на територията на страната. Министерството на финансите създаде звено за финансово разузнаване, но то все още не извършва оперативно-изпълнителни действия, независимо че законът му е предоставил тези правомощия.

Общественият контрол върху специалните служби в страната и координацията на дейността им се осъществяват от Консултативния съвет по национална сигурност при президента на републиката и от Съвета по сигурност при Министерския съвет.

Военно разузнаване

Българското военно разузнаване е най-старата специална служба в България. През януари 1908 г. е формирана постоянна разузнавателна секция към щаба на българската армия, на която са възложени следните задачи: придобиване на информация за намеренията на съседните страни за влизане в един или друг военнополитически съюз в Европа; наблюдение на дислокацията на частите на балканските армии и тяхното превъоръжаване; опазване на военните планове на страната, превъоръжаване и разположение на войските; разкриване и неутрализиране на чуждите разузнавателни домогвания към българските военнополитически и военни тайни; пресичане опитите на политическите партии и обществените организации да постигат основните си цели чрез войниците и офицерите в българската армия. Освен това секцията изпълнява и функциите на военна полиция.

По време на Балканските и на Първата световна война военноразузнавателната служба не се променя структурно, а само разширява полето на дейността си — осигурява сведения от военен и политически характер за държавното ръководство.

В средата 30-те години силното военизиране на победените европейски държави през Първата световна война засяга и България. Наред с реорганизацията на армията по нов начин се организира и разузнавателната дейност, и то предимно военната. С влизането на България във Втората световна война на страната на Германия в Генералния щаб на армията се формират разузнавателни отдели с няколко отделения: придобиване на военна и политическа информация — дейността е разпределена по отделни страни (информацията за и от военноморските и военновъздушните сили е отделена и е специализирана); събиране на сведения и данни от радиотехническото и въздушното разузнаване (технически разузнавателни средства); осигуряване на държавните и военните комуникации и на тяхната криптографска защита; извършване на разузнаване и контраразузнаване в пограничните райони и борба с контрабандната дейност; неутрализиране на чуждото разузнаване и проникването му в армията; опазване на военната тайна и тайната на производствата с военно предназначение, като в това отношение се налага строга цензура върху печата; недопускане на дейност на политическите организации и партии сред личния състав в армията; провеждане на военни действия съвместно с полицията и жандармерията за ликвидиране на партизанското движение; осъществяване на контрол върху обществения ред от страна на подофицерите и войниците.

За изпълнението на тези задачи са създадени 10 секции:

РО–1 — Външно разузнаване.

РО–2 — Вътрешно разузнаване.

РО–3 — Военно контраразузнаване.

РО–4 — Шифър и връзки.

РО–5 — Военни аташета.

РО–6 — Контрол на телефонните разговори.

РО–7 — Контрол на пощенската кореспонденция.

РО–8 — Радиоразузнаване.

РО–9 — Технически.

РО–10 — Военно-международни въпроси.

На разузнавателния отдел са били подчинени и военнополицейските дружини. Те също са осъществявали разузнаване от специално назначени в тях офицери за информационно осигуряване на бойните действия срещу партизанските отряди. Разузнавателният отдел е напълно независим от полицията в оперативно отношение, но с нея осъществява съвместни действия при изпълнението на общи задачи.

През 1948 г. на базата на РО–2 се създава специален отдел, който по-късно е преименуван Военно контраразузнаване (ВКР). По същото време РО–3 преминава към Министерството на вътрешните работи (по-късно то става Трето управление на Държавна сигурност, което отговаря за сигурността в армията).

На 27 февруари 1950 г. Министерският съвет приема постановление за засилване дейността на военното разузнаване. На 9 март същата година със заповед на министъра на народната отбрана разузнавателният отдел е реорганизиран в Разузнавателно управление. Новата структура има 3 основни отдела: Агентурен, Информационен и Радиотехническо разузнаване.

Към Военната академия Г. С. Раковски е открито класно отделение Войсково разузнаване, а към Школата за запасни офицери — специализирани курсове за военни преводачи. През 1972 г. към Разузнавателното управление е създадена Специална школа за подготовка на кадри.

На 16 септември 1958 г. е утвърден документът „Положения за работата на Разузнавателното управление на Генералния щаб“, в който са регламентирани всички основни въпроси, свързани със статута и функциите на военното разузнаване. През 70-те години България вече има военни аташета във всички съседни страни и в редица страни от Европа, Азия и Америка. В периода на Студената война се засилва агентурното разузнаване, което работи както за стратегическото, така и за оперативното разузнаване. За придобиване на специална информация от съседните страни голяма роля играе радиотехническото разузнаване. Развитието на неговите структури започва от 1954 г. и продължава до края на 80-те години.

Всички разузнавателни данни се обработват и се анализират от Информационния отдел на Разузнавателното управление. Той подготвя всички документи, които управлението издава и предоставя на държавното и военното ръководство, на щабовете на видовете въоръжени сили и на сродни на тях служби.

От 1989 г. до сега няколко пъти се правят промени в структурите и подчинеността на военните специални служби. След разформироването на Държавна сигурност военното контраразузнаване се връща в Министерството на отбраната. Създадена е и военна полиция.

През 2000 г. военното контраразузнаване и военната полиция се сливат в Дирекция Сигурност на Министерството на отбраната. Разузнавателното управление е извадено от Генералния щаб (там остава войсковото разузнаване) и преминава към Министерството на отбраната — 92 години от създаването му за първи път в историята му е подчинено на цивилен министър. Официалното му название е Дирекция Информация и се оглавява от генерал Ангел Кацаров.

 

НАЧАЛНИЦИ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ ДО 1944 Г.:

Коста Николов, Тодор Марков, Никола Тополджиков, Илия Балтов, Стефан Нойков, Никола Костов.

 

Началници на разузнавателно управление (отдел) на генералния щаб на българската армия след 1944 г.:

НАЧАЛНИЦИ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ ОТДЕЛ:

Септември 1944 — декември 1944: полковник Асен Лекарски.

01.01.1945 — 17.04.1948: генерал Петър Вранчев.

17.04.1948 — 27.05.1948: полковник Кирил Игнатов.

27.05.1948 — май 1951: генерал Здравко Георгиев.

(С МЗ 124/09.03.1950 г. Разузнавателният отдел се реорганизира в Разузнавателно управление на ГЩ БА).

 

НАЧАЛНИЦИ НА РУ ГЩ:

Май 1951 — януари 1952: полковник Велко Гатев и.д. началник на РУ ГЩ.

Януари 1952 — април 1962: генерал-лейтенант Илия Кръстев.

Април 1962 — 07.06.1967: генерал-лейтенант Петър Стоянов.

07.06.1967 — 21.03.1991: генерал-полковник Васил Зикулов.

21.03.1991 — 09.08.1991: генерал-майор Любен Добрев.

09.08.1991 — 10.03.1993: генерал-лейтенант Чавдар Червенков.

10.03.1993 — 02.12.1994: генерал-майор Любомир Гечев.

От 02.12.1994: генерал-лейтенант Ангел Кацаров.