Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1668)

ФСЗК

Западногерманското контраразузнавателно ведомство — Федерална служба за защита на конституцията (Bundesamt fur Verfassungsschutz — BfV).

В създаването на ФСЗК активно помагат представители от американското и английското разузнаване. Новото ведомство е структурирано по модел на британската служба за контраразузнаване МИ–5. ФСЗК подобно на МИ–5 няма право да извършва арести. Нито британците, нито американците искат да бъде създадена организация, която да прилича на ГЕСТАПО или на СС.

Почти през целия период на Студената война (1950–1990) дейността на ФСЗК е засенчена от присъствието и действията на крупните британски и американски разузнавателни служби в Източна и Западна Германия. От 1990 г. след обединението на източната и западната част на страната властта на ФСЗК се разпростира върху всички райони на обединена Германия.

Подобно на БНД — западногерманската агенция за външно разузнаване, ФСЗК преминава през 2 фази: Студената война и обединението на Германия.

В годините на остро противопоставяне на Източна и Западна Германия на територията на ФРГ и особено в Западен Берлин действат много шпиони: едни са от КГБ и работят преди всичко срещу американците и англичаните; други са от източногерманските служби за сигурност, от зловещото Щази (вж. МДС). Разузнаването на ГДР се контролира от комунистите. ФСЗК е ОБЕКТ за много от шпионите, прекосили границата. Поради това че двете Германии имат общ език и култура, откриването на АГЕНТИ на противника е изключително трудно. Голяма част от енергията на ФСЗК е съсредоточена върху откриването на агенти на противника, но, уви, такива операции редовно се помрачават от предателството на своите. Немалко са и внедрените във ФСЗК агенти, както и нейни агенти, предоставили услугите си на противника.

Дълги години за ГДР работят Алфред Френцел — член на западногерманската Парламентарна комисия по отбраната, арестуван през 1960 г. и ГЮНТЕР ГИЙОМ — приближен на канцлера Вили Брант и ключова фигура в кабинета му, арестуван през 1974 г. Скандалът с Гийом и други пробиви в сигурността водят до оставката на Брант. Друга шокираща измяна е извършена от Габриеле Гаст, която работи 6 години в отдела за обработка на разузнавателна информация. Този отдел е на пряко подчинение на Хелмут Кол като канцлер на Западна Германия през 1982–1990 г. Понякога Гаст е предавала копия от обработените данни на Щази още преди Кол да ги види.

Колкото и да е странно, издигането на Берлинската стена през 1961 г. подпомага ФСЗК, тъй като са въведени пропускателни пунктове и проверка на личните документи на всички, които пресичат границата.

През юли 1954 г. доктор ОТО ЙОН — директор на ФСЗК, заминава за Източен Берлин и не се връща до декември 1955 г. Бил е в Съветския съюз и е станал сътрудник на Щази въпреки твърденията му, че е бил отвлечен. Странните му действия разтърсват ФСЗК. Следват измени и разкрития на противникови агенти, които сериозно уронват авторитета на ФСЗК.

В началото на 80-те години агенцията, изглежда, отново възвръща ефективността си. Но илюзията е разбита през 1985 г., когато ХАНС ЙОАХИМ ТИДГЕ — ръководител на контраразузнавателните операции срещу Източна Германия, преминава на страната на Източна Германия. И ФСЗК, и БНД са реорганизирани след бягството на Тидге.

През 1990 г., след обединението на двете Германии ФСЗК се надява да успее да види архивите на Щази. Когато ги получава, се оказва, че противниковото присъствие е било значително по-голямо, отколкото се е предполагало. „Хората на Запад бяха достатъчно наивни, за да повярват, че тези архиви съдържат историята само на тази [източната] част от страната. Там има много неща и за другата страна“, казва Вернер Фишер — председател на германския граждански комитет, който отговаря за архивите. В тях има видеокасети на хора, които правят СЕКС, очевидно за да бъдат изнудвани, записи на телефонни обаждания и мн.др.

Архивът се използва от полицията и отначало са арестувани над 10 души, заподозрени в шпионаж, включително Клаус Курон — западногермански контраразузнавач. Той имал за задача да превербува някои от предполагаемите 8000 източногермански шпиони, които работят в Западна Германия. Курон признава, че е бил ДВОЕН АГЕНТ повече от 8 години, като от Щази са му плащали 2500 долара месечно за информацията, която е предавал. Херберт Хеленбройх — директор на ФСЗК след бягството на Тидге, нарича операцията на Щази „най-висшата цел да бъде поставен агент точно там, където бе Курон“.

Англичаните и американците активно помагат на Западна Германия да създаде свои специални служби, но повечето от кадрите идват от средите на бившите нацисти. След обединението на двете германски държави, разбира се, във ФСЗК също остават и „двойни агенти“, работили за Щази. Логично е да се предположи, че те са се опитали да забравят своето минало, за да останат на работа.

След 1990 г. ФСЗК работи основно по издирването и откриването на бивши сътрудници на Щази, особено на онези, които са работили в централния апарат в Берлин.