Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1813)

Шифри от серията JN

Американско означение за ШИФРИТЕ на японския военноморски флот (Japanese Navy — JN). Първите крехки успехи на американските служби по КРИПТОАНАЛИЗ са свързани с оперативния шифър JN–25 през септември 1940 г. Това се случва почти 3 години преди да се удаде на САЩ да разчетат първия японски армейски шифър.

JN–25 е в употреба от 1 юни 1939 г. и е най-широко използваният шифър в японския военноморски флот. Той е 5-значен 2-съставен код от 33 333 групи, записани в специален „речник“, и 5-цифрени числа, които се вземат от втората книга, състояща се от подбрани в случаен ред групи числа. Те се добавят към кода по метода на „китайската аритметика“ в съответствие с действащия ШИФРОКЛЮЧ. В резултат съобщението, изпратено с такъв шифър, представлява набор от 5-цифрени числа, всяко от които се дели без остатък на 3 за удобство при проверка на възможни грешки при използването. Втората версия на този шифър е наречена JN–25b и влиза в употреба на 1 декември 1940 г.

През ноември 1941 г. американските дешифровчици вече могат да четат отделни места на някои от прехванатите съобщения. Според най-авторитетни оценки САЩ през този период са разгадали този шифър 10–15 на сто. Има основания да се смята, че известни успехи по това време имат също англичаните и холандците (вж. КРИПТОАНАЛИЗ).

В навечерието на нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. ръководителят на американското военноморско РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ възлага разчитането на шифър JN–25 на дешифровъчната станция КАСТ на Филипините и на службата OP–20-G (НЕГАТ) във Вашингтон. Малък британски екип декодировчици в Сингапур също работят над JN–25. Третата дешифровъчна служба на ВМС на САЩ — станция ХИПО в Пърл Харбър, има за задача да разчете шифъра на японските флагмански кораби. Що се касае до японския дипломатически шифър ПЪРПЪЛ, той вече отдавна е бил разчетен от американските станции Каст и OP–20-G (както и от армейските служби).

На 4 декември 1941 г. в обращение са въведени нови шифрови книги от японците, което затруднява американските декодировчици и свежда почти до нула скромните им успехи. Четири дни по-късно обаче декодировчиците от станция Каст на Корегидор под ръководството на лейтенант РУДОЛФ ФАБИАН разчитат новия шифър. (В началото на 1942 г. с падането на Филипините декодировчиците на Фабиан са евакуирани с подводница в Австралия, където основават станцията БЕЛ.)

На 10 декември 1941 г. в атаката на JN–25 се включва и станция Хипо и към края на месеца дешифровчиците вече могат частично да четат JN–25b. Това безусловно е принос в победата на ВМС на САЩ в Коралово море през май 1942 г.

На 28 май японците въвеждат трета версия на шифъра — JN–25c, но вече нищо не може да спре американските декодировчици. Победата на САЩ в битката за МИДУЕЙ през юни 1942 г. и убийството на главнокомандващия японския военноморски флот ИСОРОКУ ЯМАМОТО през април 1943 г. се дължат на успехите на декодировчиците. С помощта на СЛАМКИ почти всяка промяна, направена от японците, е преодоляна бързо и това довежда до бъдещи успехи на американския военноморски флот в Тихия океан.

Репортерът СТЕНЛИ ДЖОНСТЪН публикува на 7 юни 1942 г. статия, според която на американците са били известни силите на японците преди началото на битката за Мидуей. Ръководството на ВМС на САЩ е било обезпокоено, че статията може да разкрие на японците съюзническите постижения в декодирането. Но тази информация на Чикаго трибюн не стига до бреговете на Страната на изгряващото слънце и главното командване на японските въоръжени сили до края на войната не подозира за успехите на американските дешифровъчни служби.

Информацията, получена от военноморските станции Каст, Негат и Хипо, помага много и на командващия американските сухопътни войски в югозападната част на Тихия океан генерал Дъглас Макартър, тъй като японската морска авиация, военните и търговските кораби действат в тоя район доста активно.