Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1405)

Спецназ

Съкращение на Части специального назначения — съветски, а сега руски елитни войски, които по предназначение и методи на водене на бойни действия са почти аналогични на специалните подразделения на ВМС на САЩ и на десантните войски на британската морска пехота. Спецназ се ръководи от ГРУ на съветския Генерален щаб. Но планирането и провеждането на операциите в мирно време винаги са от компетенцията на КГБ.

Като термин Спецназ започва да се използва през Втората световна война за означаване на специалните части на НКВД-НКГБ-ГРУ, които действат зад германските линии. Дейността им включва събиране на разузнавателна информация (включително залавяне на пленници), нападение над тилови транспортни линии и комуникации на противника, ликвидиране на предатели, пропаганда сред населението в окупираните райони и взаимодействие с партизанските части.

Частите на Спецназ извършват разузнаване и специални военни операции както във военно, така и в мирно време. Мирновременните операции, като например убийството на афганистанския президент през декември 1979 г., се направляват от КГБ.

В края на 80-те години бригади на Спецназ — всяка една от приблизително 1000 души — са прикрепени към всяка от 4-те съветски военни групировки в Европа, а също и към някои от основните военни окръзи и 4-те военноморски флота. Военноморските части на Спецназ имат в редиците си плувци и парашутисти. Те са обучени в скокове с парашут, дълбоководно гмуркане, саботаж, НАБЛЮДЕНИЕ, подбор на цели и обекти. Имат и сериозна езикова подготовка.

Според изменника от ГРУ ВИКТОР СУВОРОВ Спецназ има 20 бригади и 41 отделни екипа. През 80-те години силите на Спецназ наброяват около 30 000 души (тогава в съветската армия служат близо 5 000 000 души). Бойците от Спецназ се подготвят да провеждат специални тайни операции (тайно разузнаване, саботажи или разрушаване на обекти в тила на противника, ликвидиране на хора и т.н.).