Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1512)

Техника на шпионажа

Шпионски умения и трикове, които по мнение на тези, които ги владеят, са сродни с изкуството и такава постановка на въпроса не е без основание.

Оперативните умения включват основно методите на НАБЛЮДЕНИЕ и работата с агентурата. Техниката на шпионажа, описана в книгите на ДЖОН ЛЬО КАРЕ, се среща често и в реалния живот. Прилаганите тактики са част от обучението и се предават от едно поколение на друго, от един агент на друг.

Дейвид Сади — агент ветеран от ФБР и специалист по КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, разсъждавайки върху предимствата на класическите методи, заключава, че те са по-сигурни от които и да било други шпионски техники: „Тайници тук, лични срещи — в трета страна. И едното, и другото е класика — казва той. — И тя е по-добра, защото дава резултати. Радиото често е проблем, тъй като вероятността да бъдеш засечен и необходимостта оборудването да бъде поддържано, а то често е в много миниатюрни размери, са нещо капризно. От моя опит установих, че класическите прийоми са най-удачни за изпълнение на всички 3 главни изисквания на всяка разузнавателна операция: установяване на връзка на агента със своите, когато се наложи, получаване на информация от ръководещия го и заплащането на агента.“

ТАЙНИКЪТ, КРАТКАТА СРЕЩА, начините за връзка без среща лице в лице — това са най-съществените прийоми на шпионската техника.

Ето и няколко други класически трикове и правила:

Изключване на светлината в купето на колата, така че да не се включва, когато вратата е отворена. Това е полезно, когато някой трябва да бъде взет или свален, а шофьорът подозира, че е следен.

Колата трябва да е безупречно измита и добре почистена и отвътре. Не бива да остават издайнически следи от мръсотия, кал или листа, по които да се определи районът, където е била колата.

Преди да бъдат използвани, да се измият металните кутии, бутилките или бурканите, които са скривалище или знак при оставянето или приемането на материал в ТАЙНИК, за да не бъдат отнесени от диви или улични животни.

Когато се качва на или слиза от метро, влак или автобус, лицето трябва да изглежда небрежно, а след това да скочи в и от превозното средство в последния момент, за да избегне евентуалните преследвачи.

Ето и редица примери от реалния шпионаж, статии за който има в тази книга:

ДЖЕЙМС ХАРПЪР написва хумористично петстишие на гърба на ценоразпис на обществена пералня. АГЕНТУРИСТЪТ му го къса на две и дава половината на Харпър, като другата част запазва у себе си. Когато Харпър се появява в посоченото време на посоченото място, за да се срещне с АГЕНТА ЗА ВРЪЗКА, агентът се представя, като показва втората половина от ценоразписа на пералнята.

ХАРИ ГОЛД използва половина от кутия за бонбони, когато се среща с ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС, като доказателство, че Голд се е срещнал с ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ от МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. Когато се среща с КЛАУС ФУКС, Голд носи чифт ръкавици в едната ръка, а също и книга със зелена подвързия. Фукс носи топка. По-късно Фукс трябва да се срещне със съветския си агентурист със сако от меланжиран плат в жълто и зелено — в едната ръка държи книга на Бенет Серф, а в другата носи 5 книги, завързани с връзка.

ДЖОНАТАН ДЖЕЙ ПОЛАРД е инструктиран да направи списък на всички улични телефони близо до дома си. Израелският му агентурист е белязал всеки един телефон с буква от еврейската азбука. Агентуристът ще се обажда на Полард в дома му и ще спомене дадена буква. След това Полард ще отиде до телефонната будка, означена със съответната буква, и ще изчака да му се обадят.

ДЖОН УОКЪР получава специални инструкции за тайника си, който е в характерно дърво. Той поставя секретните документи в пакет за боклук заедно с предварително добре почистени консервени кутии и бутилки. Мястото на тайника трябва да бъде в радиус 40 км от центъра на Вашингтон. Това е именно районът, където съветските дипломати имат право да се движат без специално разрешение. Най-сигурното място за тайник в столицата е горският масив или парковата зона. Хората трудно се следят в гора, а там са разпръснати и какви ли не предмети — празни бирени кутии, всякакъв боклук, камъни… Всяко едно от тези неща може да послужи за тайник.

НЕЛСЪН ДРЪМЪНД е бил длъжен първата събота от месеца да се разхожда по Седмо авеню в Ню Йорк, като тръгвал от 125-а улица. Опознавателните признаци били черна чанта и копчета за ръкавели и значка с изображение на конска глава, забодена на ревера. Някой трябвало да се приближи до него и да попита: „Бихте ли ми показали пътя към танцовата зала «Савой»?“ Отговорът трябвало да бъде: „Разбира се, ще ви го покажа.“

ЕДУАРД ХАУЪРД в годините на работа в ЦРУ изпитва сам техниката за подмяната на човек с кукла. Човек, който усети, че е следен, тайно носи със себе си (например в куфарче) надуваема кукла, влизайки в лека кола. Когато колата за кратко излезе от обсега на преследвачите, той вади куклата от куфарчето, надува я, отваря вратата и изскача навън. Преследвачите продължават да държат под око фигурата в колата. Хауърд успешно успява да избяга от наблюдението на сътрудниците на ФБР, като прави такава кукла от закачалка, дръжка на метла, стойката, която съпругата му използвала за перуки, и перука, която — както твърди по-късно — бил изнесъл по време на обучението си в ЦРУ. На главата на куклата поставя бейзболната шапка, която обикновено носи. След цялата тази маскировка изскача от колата на един завой и веднага изчезва от погледа на следващата го кола на ФБР.

Някои от най-сложните прийоми в техниката на шпионажа (от публично известните) намираме в инструкциите по организиране на тайниковите връзки в Москва, които агентът ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ от ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, дава на ръководителите си от ЦРУ: „Във входа (фоайето), от лявата страна непосредствено след като се влезе, има телефон с номер 28 на него. Срещу входа се намира радиатор, боядисан с блажна тъмнозелена боя. Радиаторът се поддържа от една-единствена метална скоба, завинтена към стената. Ако човек стои с лице към радиатора, тогава металната скоба се пада от дясната страна на равнището на китката. Между стената, към която е прикрепена скобата, има разстояние 2–3 см. За тайник е препоръчително да се използват скобата и пространството, свободното пространство между стената и радиатора.“

По време на използването на този тайник сътрудник от ЦРУ под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в Москва е бил заловен от КГБ.

Друг случай: ЦРУ се свързва с офицер от ГРУ, като му подава скришом копие от списание Нешънъл джиографик. На черна линия в каре за обява на вътрешната страница техници на ЦРУ са използвали лазер, за да положат микроскопично съобщение, подобно на микроточка, в което се дават инструкции за тайник. Списанието се намира в МУЗЕЯ на КГБ в Москва. Офицерът от ГРУ е заловен — предаден от Хауърд и ОЛДРИЧ ЕЙМС.