Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1852)

Ямамото, Исороку (1884–1943)

Главнокомандващ японския Обединен флот в началото на бойните действия в Тихия океан през Втората световна война и важна фигура в началните успехи на японците във войната. Ямамото е убит в резултат от добре подготвена операция, осъществена благодарение на блестящата работа на американските декодировчици.

Той участва в международната морска конференция през 1921–1922 г. във Вашингтон. По-късно изучава английски език в Харвардския университет и е военноморски АТАШЕ във Вашингтон. Смята се, че е с прогресивни военни възгледи. През 30-те години е активен привърженик на морската авиация, която той нарича главна ударна сила на флота. По-късно ръководи управлението на авиацията във военноморския флот на Япония и в качеството си на заместник-министър на военноморското министерство се противопоставя на доктрината „тотална война“, издигната от японските милитаристи. През август 1939 г. министър-председателят назначава Ямамото за главнокомандващ Обединения флот на Япония. По всяка вероятност по този начин е искал да спаси живота му. (По това време в Япония не са редки убийствата на противници на политиката на милитаризма.)

Ямамото командва действията на японския флот през първите 6 месеца на войната, които са изключително успешни. Но през юни 1942 г. японците търпят първото голямо морско поражение при МИДУЕЙ. Тогава съюзниците преминават в настъпление. През януари 1943 г. Ямамото решава да подкрепи японските войски, отбраняващи се на Соломоновите острови, със серия от въздушни атаки над съюзническите сили. След атаките (погрешно приети от японците за успешни) Ямамото предприема инспекция на базите.

На 13 април следобед персоналът му предава радиосъобщение към базите, включени в програмата на посещението. Три американски прехващателни станции получават съобщението едновременно. Подполковникът от американската морска пехота Алва Ласуел в Пърл Харбър пръв разшифрова съобщението и на сутринта на 14 април е подготвен предварителният, а по-късно и пълен превод:

На 18 април главнокомандващият Обединения флот ще посети RYZ [Балале], R — и RXP [Буин] по следния график:

1. Тръгване от RR [Рабаул] в 06,00 ч, съпровождан от 6 изтребителя. Пристигане в RYZ в 08,00 ч. По-нататък: посещение R на миночистач, пристигане — 08,40 ч.

2. Във всеки пункт на посещението главнокомандващият ще направи инспекция, а в… ще посети болни и ранени, но текущата операция все едно ще продължи.

Три от четирите японски кодови обозначения са известни на декодировчиците от американския флот (истинските им имена са в скоби).

Адмирал Честър Нимиц — американският главнокомандващ в Тихоокеанския район, получава инструкции във връзка със съобщението. Покойният военноморски историк и японски лингвист Роджър Пино пише:

Историците пишат, че убийството на толкова видна личност може да се отрази върху политиката. [Адмирал] Нимиц се допитва до Вашингтон и получава одобрение от министъра на военноморския флот Нокс и президента Рузвелт. Никъде обаче не открих правдоподобен източник за подобно одобрение. Военноморските архиви, националните архиви и федералната библиотека в Хайд парк [Ню Йорк] не притежават доказателство, че Рузвелт е дал съгласие или че по въпроса е било проведено някакво обсъждане между Вашингтон и Нимиц.

По-вероятно е адмирал Нимиц да се е посъветвал с подчинения му командир за района на Соломоновите острови вицеадмирал Уилям Холси и двамата да са решили да убият Ямамото. Това е извършено на 18 април 1943 г. от 18 изтребителя P–38 Лайтнинг на американските армейски военновъздушни части, които излитат от Гуадалканал. Ямамото е убит по време на атаката на самолетите P–38. Японците не подозират, че кодовете им са разчетени и че убийството е планирано.

Капитан Пино отбелязва в статия, публикувана в 4-месечния алманах Професионалисти от морското разузнаване (април 1988 г.): „Убийството на Ямамото е може би най-забележителното събитие, станало в резултат от прехващането и разкодирането на съобщение от разузнаването в областта на комуникациите.“

Исороку Ямамото