Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

ГУВС

Главно управление за външна сигурност (Direction Generale de la Securite Exterieure — DGSE), което през 1981 г. става приемник на известната с лоша слава СВДК.

След избирането му за президент през 1981 г. Франсоа Митеран преустановява дейността на СВДК, поне като название, и създава ГУВС. За ръководител на новата агенция е назначен Пиер Марион — бивш генерален директор на Ер Франс и на космическата агенция. След 18 месеца Марион се оттегля и е заменен от адмирал ПИЕР ЛАКОСТ — първия военноморски офицер, който става ръководител на значителна френска разузнавателна агенция.

Лакост реорганизира агенцията, в която работят около 2800 служители на пълен работен ден (1300 от тях са военни). Според схемата му Първо управление трябва да събира и анализира разузнавателни сведения; Второ — да се занимава с КОНТРАШПИОНАЖА и безопасността; Трето е призвано да стане „бойният авангард“ на ГУВС, нова версия на Службата за операции към СВДК.

Надеждата, че ГУВС ще бъде по-отговорно от СВДК, е забравена през 1985 г. „Офицерите на действието“ имат огромен провал, потопявайки РЕЙНБОУ УОРИЪР — кораб на природозащитната организация Грийнпийс, изпратен в Тихия океан като протест срещу френските опити с ядрено оръжие. Един фотограф загива вследствие на взривяването на кораба на док в Нова Зеландия.

Лакост е принуден да подаде оставка под влияние на международните протести и разкритото участие на ГУВС в потопяването на Рейнбоу уориър.

Клод Силберзан, който е назначен за ръководител на ГУВС през 1989 г., търси ново решение за ресурсите и задачите на агенцията след Студената война. Той залага на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. Шпионските действия на ГУВС срещу американската космическа индустрия стават толкова дръзки, че през 1993 г. ЦРУ предупреждава американските самолетостроителни компании да се пазят от действията на френските шпиони по време на годишното Парижко авиошоу. Някои компании дори бойкотират шоуто. Предупреждението се основава на доказателства, които показват, че ГУВС е замисляло да открадне технологическа информация от над 40 американски компании, които са заявили участие в шоуто.

Като знак на мълчаливо признание на предупреждението на ЦРУ Силверзан е отстранен от поста директор. Но в защита на френската тактика той настоява, че съвременният шпионаж „в своята същност е икономически, научен, технологически и финансов“.

Служители на ФБР твърдят, че АГЕНТИТЕ от френското разузнаване си остават едни от най-активните в извършването на индустриален шпионаж срещу американските корпорации. ГУВС поставя свои агенти във френските филиали на Ай Би Ем, Тексас индъстрис и клоновете на Корнинг и така стига до важни търговски тайни.

Смята се, че агенти на ГУВС са следели полетите на Ер Франс между Париж и Ню Йорк и са подслушвали разговорите на американски бизнесмени. Американски служители твърдят, че ГУВС се опитва да създаде индустриални ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ в европейските клонове на американските корпорации, че са поставени микрофони на телефоните, използвани от американските компании във Франция, а се споменава и за опит да се откраднат оферти на американски фирми, които се съревновават с френски компании за създаване на индийски товарен самолет. Твърди се също, че представители на френското консулство в Тексас претърсват боклука от домовете на американските изпълнителни директори с надеждата да открият технологическа информация и че са извършили електронно наблюдение на изпитателните полети на самолет Боинг 747–400 в полза на Еърбъс — европейския самолетен консорциум.